Архиви на етикети: Народна приказка

Представи си морски бряг — тих, с равен шум на вълните и лек вятър, който носи солената миризма на вода. По пясъка вървят трима добре облечени мъже. Говорят тихо, но напрегнато. Погледите им са остри, движенията — премерени. Не се наслаждават на разходката. Те кроят план. — Трябва да го изместим внимателно…— Не директно. Първо ще му отслабим позициите…— После …

Имало едно време един рибар. Той имал жена и три деца. Всеки ден отивал да лови риба и каквото улавял, продавал го на царя. Един ден между рибите намерил един златен рак. Като се върнал в къщи, турил рибите в една тава. а рака, който бил тъй хубав, поставил на лавицата. Жената на рибаря се заловила да чисти рибите и …

Представи си планинско село — сгушено между борове, с чист въздух и треви, които миришат на лек. Там живеел един беден човек. Нямал много, но когато му се родило дете, сърцето му се напълнило с радост. Искал най-доброто за него — и затова поканил за кръстник самия Господ. И Господ дошъл. Кръстил детето, благословил го да живее дълго и спокойно, …

Представи си ранна пролет. Полето още носи мириса на зима, но земята вече диша. Жътвата е минала, по нивите са останали разпилени зърна — забравени, незначителни за всички… освен за един човек. Там, приведен, бавно върви старец. Почти на сто години. Движенията му са тихи, внимателни — не като на човек, който бърза да събере нещо, а като на човек, …

Представи си безкрайна нощна пустиня, обляна от студена лунна светлина. Пясъкът сякаш диша — тих, неподвижен, но жив. Небето е дълбоко и ясно, звездите стоят като ориентири за онези, които търсят път… и смисъл. Пътниците се лутат. Водачът е изгубил посоката. Стъпките им се размиват в пясъка, а тишината става тежка. Тогава, след дълго търсене, един от тях го намира. …

Имало едно време свят, в който небето било толкова ниско, че човек можел да го докосне с ръка. Не било далечна синева, а нещо почти земно — като таван над главите на хората. Животът си вървял така, докато хората не започнали да се блъскат в него… буквално. Една жена запалила пещта да пече хляб. Замахнала с дългата лопата, както правела …

В храма Рюмон се събирали хора от всички краища. Седели тихо, вперили поглед в Банкей – не защото говорел гръмко или търсел да впечатлява, а защото думите му били прости и стигали право до сърцето. Тъкмо бил по средата на беседата си, когато вратата се отворила рязко. Влязъл свещеник от друга школа – шумен, самоуверен, с онзи поглед, който не …

В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце. Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си. Дали си обет:да запазят пълно мълчание. Не за час. Не за ден.А докато могат. Първият ден минал леко. Седели …

Представи си прашен площад в малък град. Наоколо – търговци, сергии, хора, които спорят, смеят се, надвикват се. В центъра – кръг от зяпачи. Там стоят двама: Настрадин Ходжа – спокоен, леко усмихнат, и един дервиш с важна физиономия, който се държи така, сякаш е изял цялата мъдрост на света. Ходжата първо му задал няколко въпроса. Прости, ясни. Но дервишът …

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали …