Tag Archives: Народна приказка

Трима мъже – Дзи Санху, Мен Дзи фан и Дзи Цинчжуан си говорели: "Кой от нас е способен да бъде заедно, без да е заедно, и е способен да действа като едно цяло, без да е едно цяло? Кой от нас може да излети В небесата и да странства с мъглите, потапяйки се в безпределното, да живее навеки, забравил за …

В едно царство принцът полудял и си въобразил, че е петел. Съблякъл се гол, скрил се под масата и живеел там, отказвайки се от царските ястия, сервирани в златни блюда. Той ядял само зърно, приготвено за кокошките. Царят бил отчаян. Той изпращал при сина си най-добрите лекари, най-знаменитите учени – всичко без резултат. Напразни останали и старанията на заклинателите, на монасите, …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …