Архиви на етикети: Народна приказка

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво. И ето че аз реших да го намеря …

Един могъщ цар, властелин на необятни земи, бил толкова мъдър, че великите мъдреци били негови обикновени слуги. Веднъж се случило така, че той се почувствал разстроен от нещо. Тогава събрал слугите си и им казал: „Неведома е за мен причината, но нещо ми заповядва да търся особен пръстен, който може да даде дълбок мир на моята душа. И този пръстен …

Веднъж един съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. „Нямам“ – отговорил Настрадин. А в това време магарето заревало. Тогава съседът отбелязал: „Ефенди, ти казваш, че нямаш магаре, а ето, чуваш ли, реве магаре.“ Ходжа поклатил глава и казал: „Господи Боже мой, чуден човек си ти. Ти вярваш на едно магаре, а на мен, доживелия до побеляла брада, …

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.

Веднъж, вървеики по пътя в тъмна нощ, един дервиш чул вик за помощ, който идвал от дъното на изоставен сух кладенец. – Какво се е случило? – извикал дервишът, като надникнал в кладенеца. – Аз съм филолог-отговорил глас.- Като не намерих пътя в тъмнината, за нещастие пропаднах в тази дълбока яма и сега не мога да се измъкна оттук. – …

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил – как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се …

Покрай един плет, обкръжаващ птичи двор, накацали лястовички, неспокойно чуруликайки една на друга, говорейки си за много неща, но мислейки само за лятото и юга, защото есента вече била на прага – очаквал се северен вятър. Веднъж те отлетели и всички заприказвали за лястовичките и за юга. „Ще взема и аз догодина да отлетя на юг“ – казала кокошката. И …

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал: – Какво се е случило? Настрадин отговорил: – Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче. – Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме …

Веднъж Риндзай помолил най-старшия си ученик: – Кажи нещо за истината. Старшият ученик се приближил до Риндзай и го ударил. Онзи се засмял и казал: – Правилно! Ти постъпи добре, защото не бива да се пита. Всеки въпрос е неверен! Когато ученикът може да удари майстора, той самият е станал майстор. Сега върви и учи другите!