>

Архиви на етикети: Народна приказка

Мащабите на света

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: „Слушай, ти поне малко си учен човек, разреши нашето недоумение. Кажи колко е голям светът. Колко аршина има в него?“ В това време покрай тях минавала траурна процесия. Ходжа, сочейки ковчега, казал: „Ето този, който лежи в ковчега, ще ти отговори най-добре. Попитай него: той току-що го е измерил.“

Прочетете повече »

Механично сърце

Веднъж ученикът на Конфуций Дзи Гун срещнал старец градинар. Последният в това време работел в своята градина: вадел вода от кладенеца за поливане и я носел в гърне. Дзи Гун посъветвал градинаря да използва водна помпа, а той му отговорил: – Знам от своя учител, че този, който използва механизми, ще прави всичко механично. А този, който действа механично, ще …

Прочетете повече »

Момчето и короната

Поданиците на една държава избрали нов крал и го короновали според своите правила. Направили те на краля нова корона и искали да я украсят със скъпоценни камъни, но нямало човек, владеещ това изкуство до съвършенство – всички майстори се боели да се захванат с това, да не би да развалят короната. Накрая се намерил занаятчия, който казал, че се наема …

Прочетете повече »

На магарето вярваш, а на мен не

Веднъж един съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. „Нямам“ – отговорил Настрадин. А в това време магарето заревало. Тогава съседът отбелязал: „Ефенди, ти казваш, че нямаш магаре, а ето, чуваш ли, реве магаре.“ Ходжа поклатил глава и казал: „Господи Боже мой, чуден човек си ти. Ти вярваш на едно магаре, а на мен, доживелия до побеляла брада, …

Прочетете повече »

Най-справедливото наказание

Веднъж Настрадин Ходжа бил назначен за съдия. При него с жалба дотърчала родната му дъщеря: -Днес, докато нямаше никой вкъщи – през плач разказала тя, – дойде братовчед ми. Като видя че съм сама, ме целуна. Какво да правя сега? Ходжа помислил малко и отговорил: – Във всички книги, които съм чел, откак станах съдия, пише, че най-строгото и най-справедливото …

Прочетете повече »

Недостатък

Един дервиш редовно посещавал в ролята на ученик ежеседмичните сбирки на лъжесуфи, който си Въобразявал, че учи на истинския път. Всякога, когато дервишът се появявал на поредното събрание, той задавал на мнимия суфи нелеп въпрос. След като дервишът се заял с него неколкостотин пъти, лъжеучителят му се развикал: "Ти идваш тук в продължение на дванадесет години и всичките ти въпроси …

Прочетете повече »

Обвивката на душете на древните хора

Цар Хуан Гун четял книга в двореца си, а на входа му майсторът колар Бян правел колело. Като оставил настрана чука и длетото, майсторът влязъл в залата и попитал: – Осмелявам се да полюбопитствам какво чете господарят. -Думите на мъдреците-отговорил Хуан Гун. – А тези мъдреци живи ли са? – попитал майсторът. – Не, умрели са отдавна. – Значи това, …

Прочетете повече »

Пари насън

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет." В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Прочетете повече »

Половин бутилка масло

Майка дала на сина си празна бутилка и банкнота от десет рупии и го изпратила в бакалията за растително масло. Момчето отишло, напели му масло, но на връщане паднало и изпуснало бутилката. Докато я вдигне, половината се изляла. Като видяло, че бутилката е полупразна, плачейки се върнало при майка си: – Ах, половината бутилка е изгубена! Половината бутилка е изгубена! …

Прочетете повече »

Празнота

Веднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а след това учил до сто и двадесет години, дошъл ученик с въпрос: -Ако постигна празнота в ума си, какво да правя после? – Изхвърли я – посъветвал го Джошу. – Как мога да изхвърля това, което го няма? – настоявал …

Прочетете повече »