Вяра в неизбежното

Представи си тясна, криволичеща уличка в стар град. Къщите са ниски, с дървени стрехи, почти се допират една в друга. Настрадин Ходжа върви спокойно, потънал в мислите си — може би обмисля някоя шега, може би някаква мъдрост.

Изведнъж — трясък!

От покрива на една къща се откъртва човек и пада право отгоре… но не на земята — върху самия Ходжа.

Минувачите се струпват. Вдигат падналия — той става, изтупва се, жив и здрав. А Ходжа… той лежи, стене и накрая го отнасят в болницата.

След време, когато вече лежи на легло, един от учениците му идва при него и, както подобава на ученик, пита:

— Учителю, какъв урок извлякохте от това?

Ходжа го поглежда, леко намръщен, но с онази искрица в очите, която подсказва, че отговорът няма да е обикновен.

— Откажи се да вярваш, че нещо е „неизбежно“, само защото така ти изглежда — казва той. — И най-вече, не разсъждавай прекалено много върху такива въпроси.

Ученикът не разбира.

Ходжа въздъхва и добавя:

— Питай се не „какво би трябвало да стане“, а „какво наистина става“. Защото ето — човек падна от покрива… а врата си счупих аз.

И се усмихва леко.

Поуката е проста, но неприятна:
животът не следва логиката ти. Причината и следствието не винаги се срещат там, където ги очакваш.

Затова по-малко теории — повече внимание към реалността.