ПРИКАЗКИ

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони. След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа. – Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? …

Настрадин Ходжа не обръщал внимание на чистотата на своите дрехи. Веднъж един минувач, като видял, че ризата му се е втвърдила от мръсотия, казал: – Слушай, свети отче, да вземеш да си изпереш ризата! – Но тя нали пак ще се изцапа, не е ли така? – отбелязал, смеейки се, Настрадин. -А ти отново я изпери! – Пак ще се …

Царството небесно е подобно на цар, поискал да се разплати с робите си. Когато започнал да се разплаща, при него довели един, който му дължал десет хиляди таланта. Но тъй като нямал с какво да плати, господарят за¬повядал да го продадат – и него, и жена му, и децата му, и всичко, което има, и да плати. Тогава този роб …

Ей там, в края на улицата, се издигаше стара, много стара къща. Тя беше на около триста години — за това свидетелствуваше надписът, изрязан върху лицето на къщата, сред лалета и хмелни клончета. Там можеше да се прочете и цяло едно стихотворение, написано със старинни букви, а над прозорците бяха изрязани в дървото най-различни глави с раз¬кривени образи. Горният кат …

О т клечка на стръкче, от стръкче на клечка пълзеше в тревата една буболечка.Отиваше чак на гората във края, където танцьори балет ще играят.Изкуството тяхно света вече слиса,а ето, че тук и при нас те дошли са. Макар буболечката бавно да крета, от мъничка още обича балета.Хем музика слуша, хем с радост се чуди как хвъркат високо рояк пеперуди,които, облечени …

На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до пързалката замръзна ми нослето.Мен червеното носле не ме тревожи.Жал ми е за малките снежинки божи,дето ме дариха с нежността си тихаи от тази чиста нежност се стопиха.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]

  На една слънчева полянка сред гъста гора си живеели честито един дядо и една баба. Животните били техни приятели. Всяка, сутрин в зори цяла върволица минавала пред къщичката им. Бобрите им носели дърва, катеричките орехи, зайците и козичките сочни плодове. Птичките им поднасяли нежни листа за салата и хубави цветя. Пчелите оставяли своя мед в едно гърненце, поставено на …

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: – Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Далече, далече в откритото море водата е синя като листата на най-хубавия синчец и прозрачна като най-чисто стъкло. Ала тя е много дълбока – толкова дълбока, че нито едно котвено въже не достига до дъното. Трябва да поставят една върху друга много камбанарии, за да се стигне дъното на морето. Там долу живее морското население. Защото ние не трябва да …

Живял в далечен крайморски град един търговец, много богат човек. Той имал десетки дюкяни, пълни с хиляди товари стока. Всеки ден негови кораби влизали и излизали от пристанището, пътували по цял свят, разнасяли стоки и купували други. По всички царщини на земята било знайно името на тоя търговец. Той си имал само един син: друга челяд нямал. Когато порасло момчето, …