ПРИКАЗКИ

Без да допуска мисъл за чин или заплата, Боли Си хранел биволите и те наддавали. Затова, като забравил, че той просто е презрян роб, царят на Ци Мугун му поверил управлението на царството.

Най-големият зелен лист по нашите места е несъмнено листът на репея: ако го сложим отпред на тялото си, той ще бъде като престилка, поставим ли го пък на главата си, когато вали дъжд, ето ти същински чадър – толкова голям е той! Репеят никога не расте сам: дето има един, там непременно растат и много други – просто великолепие! И …

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо. Като го видял, бедният принц съвсем се отчаял: вестта му напомняла родния дом и всичко, от което се е лишил. Какво само не …

Полусянката попитала сянката: – Преди се движеше, сега спря. Преди седеше, сега стана. Откъде е това непостоянство в поведението ти? Сянката отговорила: – Може би постъпвам така в зависимост от нещо? А може би това, от което завися и заради което постъпвам така, зависи от още нещо? А може би завися от люспичка на корема на змия или от крилото …

Овенът на съседа на Учителя изчезнал. За да го намери, съседът вдигнал накрак цялата община и помолил Учителя да му даде учениците си. – Защо толкова много хора за търсенето на един овен? – попитал Учителят. – Пътят има много разклонения – отговорил съседът. – Намерихте ли овена? – попитал Учителят, когато те се върнали. -Не! Изчезнал е! -Защо е …

Звездата на Аллахабад посочи пътя. И така ние посетихме Сарнат и Гая. Навсякъде злоупотребяваха с религиите. По обратния път при пълнолуние стана паметното изявление на Христос. По време на нощния преход водачът загуби пътя. След търсене аз намерих Христос, седящ на пясъчен хълм и гледащ пясък, залят от луната. Аз казах: "Загубихме пътя, трябва да изчакаме звездното положение." "Россул М., …

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!" Тия думи извика едно …

Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя.В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2613″]