Живеел някога един голям лакомник. По-голям от него едва ли можело да се намери по света. От сутрин до вечер той не спирал да яде и продължавал да е гладен. Щом свърши да закусва, започвал да обядва, а щом приключи обяда, нахвърлял се на вечерята. След това дълго не можел да заспи от глад и щом заспи, веднага започвал да …
Прочетете повече »
Н америх си нова квартира – на партера тя се намира.Не е нужно, както до вчера, по стълбите да се катеря, а право при мене се влиза. Гората е също наблизо, та докато приказки пиша, от чистия въздух си дишам.Богатство са също за мене и горските багри зелени. Чудесно е всичко, обаче не мога да свикна с това, че през …
Прочетете повече »
С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]
Прочетете повече »
Преди много, много години, когато по земята ставали невероятни неща, край брега на морето в един столичен град живеела бедна и самотна бабичка. Тя си нямала нийде никого — ни дете, ни коте. Събирала миди по крайбрежните скали и с тях се прехранвала. Както веднъж събирала миди и била нагазила във водата, нещо я щипнало за крака. Погледнала и видяла …
Прочетете повече »
Цар Мидас бил голям прахосник, всяка вечер давал прием и канел на танци, докато останал без стотинка. Отишъл при вълшебника Аполон, разказал му неприятностите си и Аполон му направил следната магия: всичко, което пипне с ръце, да става злато. Цар Мидас подскочил от радост и изтичал до автомобила си, но едва докоснал дръжката на вратата, и цялата кола станала златна: …
Прочетете повече »
Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина. Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна …
Прочетете повече »
На планетата Ех са открили подвижен тротоар, който обикаля целия град. Също като ескалатор, само че не е стълба, а тротоар и се движи бавно, за да могат хората да погледнат витрините и за да не губят равновесие, като слизат и се качват. На тротоара има и пейки за ония, които искат да пътуват седнали, особено за старци и госпожи …
Прочетете повече »
Един младеж от благородно потекло, който притежавал много добродетели, се оженил за дъщерята на велик вожд от племето хайда. Жената на вожда не искала дъщеря й да се омъжи за него, защото бил известен комарджия. Станала заядлива тъща и не преставала да затруднява зетя си винаги, когато това било възможно. Наредила на робите си да гасят огъня веднага след като …
Прочетете повече »
Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъничко. – Мамо – казвало то, – аз съм мравка. И майка му разбирала, че е време да го сложи да спи. Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало навъзглавницата и дори оставало свободно място. – Ставай …
Прочетете повече »
На бюфета, в дъното на стаята, срещу широките прозорци, стоеше сърничката. Сивозеленикав мъх се свличаше по шията и по коремчето й. Зад нея висеше на стената голяма картина с хризантеми, а пред нея бе поставена позлатена глинена ваза. Във вазата имаше цветя… Картината бе нарисувана от художника. На другия край на бюфета в кристален съд се червенееха ябълки. На стената …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ