Преди повече от хиляда години в Япония живели старец и старица. Мъжът всеки ден отивал в планината да насече бамбук, от него плетял заедно с жена си красиви панери, които продавал на пазара в селото. Те не били богати, но не били и бедни. И можели да бъдат напълно щастливи, ако не изпитвали голяма мъка от това, че си нямали …
Прочетете повече »
ивял някога на брега на океана снажен и работлив момък. Казвал се Ванг-Чо-Лин. Ванг-Чолин бил рибар. Той излизал призори с малката си лодка в океана и се връщал към залез слън¬це. Момъкът продавал своя улов на богатите търговци. Ала уловът не всякога бивал голям. Дори един ден Ванг-Чо-Лин не можал да хва¬не нито една рибка. Още първия път, когато хвърлил …
Прочетете повече »
Някога в глъбините на Балтика се издигал дворецът на кралица Юрата. Стените на този дворец били от чист кехлибар, праговете му от злато, покривът от рибени люспи, а прозорците от диаманти. Веднъж кралицата изпратила своите щуки да поканят най-прочутите богини от приказките да дойдат в двореца за съвет и пиршество. Дошъл насроченият ден и поканените богини пристигнали. В същия миг …
Прочетете повече »
Приказка за двама шопи- с капи и чепати сопи, за лукавия кадия, чорбаджията-хаджия, ходжата и злата гъска – дето скубе, дето съска, и за писаря Осман – с прословутия ферман… * * * Де ти Правда в село Дивда? – Няма Правда, има Крнвда!. . , Кривда шета по стъгдите – шета сякаш у дома си, Кривда ходи по петите …
Прочетете повече »
Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …
Прочетете повече »
Мамо, отивам да се разходя. – Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш улицата. – Добре, мамо. Довиждане, мамо. – Винаги си разсеян. – Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. – Цял ли съм? Да – и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …
Прочетете повече »
Цимшианският Вожд, който се съмнява, сторил нещо лошо. Скарал се с един стар мъдрец и в битката, която последвала, го убил. Започнала вражда, която докарала много неприятели на племето на Вожда, който се съмнява. Враговете от другата страна на река Стайкин били твърде многобройни, за да бъдат победени от малката войска на вожда. — Само с бягство ще се спасим …
Прочетете повече »
Веднъж един рибар от Чефалу, като изтеглял мрежата в лодката, почувствувал голяма тежест и повярвал, че е уловил кой знае какъв рядък лов. Но в мрежата намерил! Само една рибка, дълга колкото кутре, хванал я за опашката и се готвел ядосано да я хвърли обратно в морето, когато чул тънко гласче: – Ай, не ме стискай така силно! Рибарят се …
Прочетете повече »
Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно – то миришело на ягода. – Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали …
Прочетете повече »
Малкото бръмбарче Зум се прибра в чудна къщурка от стара кора. Пийна от менчето прясна вода, сгуши се в ъгъла и зарида: — Как ме обидиха, майчице, всички: белките, златките, двете лисички, дребните птичета, едрите птици, даже и слепите стари къртици. Как ме обиди кълвачът-ковачът, Гу раздавачът и Ежко шивачът, сойката Сийка и Горчо скорецът, водното конче, щурецът-свирецът… Вчера настигнах …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ