ПРИКАЗКИ

Веднъж магарето, което яздел Настрадин Ходжа, се втурнало в галоп и Ходжа паднал. Децата през смях завикали: "Ходжа падна от магарето! Ходжа падна от магарето!" "Ех, деца, деца! – казал Настрадин. – Та нали, ако не бях паднал, все едно щеше да ми се наложи да сляза от него."

Имаше някога един царски син, който искаше да се ожени също за принцеса, само че за истинска. И тъй, той пропътува целия свят, но не можа да я намери. Наистина принцеси имаше много, но дали бяха истински — това той не можа да узнае и ето защо се върна съвсем натъжен в къщи, с празни ръце. Да, нему се искаше …

Един дзенучител изпратил главния си ученик в един хан за последно изпитание. Ученикът попитал: "Какво е това изпитание? Какво трябва да правя в този хан?" Учителят отговорил: "Иди и просто наблюдавай всичко, което става там и после ми разкажи. Това ще реши дали ще станеш мой приемник, или не." Ученикът отишъл в хана. Той наблюдавал всичко. Като се върнал при …

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега? Колко са сега – отговорил Настрадин, – не мога да кажа, защото тази година реколтата беше добра, живея добре, а приятелите се познават в нужда.

Живяла някога птица, която не умеела да лети. Като пиле тя ходела по земята, макар и да знаела, че някои птици летят. Случило се така, че по силата на ред обстоятелства тази нелетяща птица измътила яйце на летяща птица в съответното време птичето се излюпило, при това със способност да лети. Понякога то питало своята приемна майка: "Кога ще полетя?" И …

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал: – Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо. Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над …

Настрадин Ходжа и жена му отишли на езерото да изперат бельото и килимите. Залисани в прането, не забелязали как една врана им грабнала сапуна и отлетяла. Като видяла това, жената на Настрадин завикала: -Дръж, хвани враната, отмъкна ни сапуна! – Нима не Видя колко е черна тя? Ако не й трябваше да се измие, не би пипнала нашия сапун.

Веднъж Акбар насред държавен съвет заповядал да донесат Книгата на законите. На книгата стоял малък скорпион. Всички съветници прекъснали съвещанието и устремили погледи в малкото отровно насекомо, докато слугите не го унищожили. Акбар отбелязал: "И най-мъничкият злодей е в състояние да прекрати обсъждането на държавните закони."

Дърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно …

В един град имало съдия, който не се боял от Бога и не се срамувал от хората. В същия град имало една вдовица и тя, като идвала при него, му казвала: "Защити ме от съперника ми." Но той дълго време не искал. И след това си казал: "Макар и да не се боя от Бога и да не ме е срам …