ПРИКАЗКИ

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?" Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"

Един отшелник искал да се подвизава в мълчание, но като не се доверявал на себе си, търпеливо и здраво си завързвал устата. Веднъж той видял на ръба на урвата дете, но не успял да свали своята сложна превръзка, за да предупреди за опасността. Когато се разбързал, детето вече било отнесено от потока.

В една далечна страна някога живяло идеално общество. Членовете на това общество не познавали страховете, които ни мъчат днес. Те не познавали и неопрелеността и неустойчивостта. Отличавали се с целеустременост и разполагали с по-разнообразни средства за себеизразяване. Въпреки че не им били познати стресът и напрежението, които се смятат за твърде съществени за прогреса на човечеството, животът им бил по-богат. Можем …

Веднъж Настрадин Ходжа лежал болен. Няколко приятели дошли да го видят и останали доста дълго. Когато търпението на болния се изчерпало, той изпратил посетителите с думите: – Всевишният изпрати на болния изцеление. Ставайте и си вървете.

Беседите на дзенучителя Банкей привличали не само дзенучениците, но и хора от различни школи и рангове. Той никога не цитирал сутри и не се увличал по схоластични разсъждения. Думите му идвали от сърцето му право в сърцата на слушателите. Голямата аудитория на Банкей предизвикала недоволството на свещеника от школата Ничирен, тъй като последователите й го напускали, за да слушат дзен. …

В далечни времена в Япония ползвали фенери от бамбук с хартия и свещ вътре. Веднъж на един слепец, след като бил на гости на приятел, му предложили такъв фенер, за да се прибере с него Вкъщи. – На мен не ми трябва фенер – казал слепият, – светлината и тъмнината за мен са еднакви. – Знам, че на теб не ти …

Раби Йешуа бен Хананя бил човек с рядко срещана образованост, но за съжаление и рядко грозен. Децата дори се плашели от него. Начетеността, умът и мъдростта му спечелили уважението на самия император Траян. Когато за пореден път бил поканен в двора на императора, една от принцесите започнала да се надсмива на безобразната му външност. – Такъв блестящ ум в такъв …

Великият японски предводител Нобунага веднъж решил да атакува враг, който десетократно го превъзхождал в броя на Войниците. Той знаел, че ще победи, но войниците му не били убедени в това. По пътя се спрял в шинтоистки храм и казал: „Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако падне тура – ние ще победим, ако падне ези – ще изгубим битката.“ …

Попитали Настрадин Ходжа: "Защо, когато настъпи утро, един човек отива на една страна, а друг – на друга?" "Ако всички тръгнат в една посока – разяснил Ходжа, – би се нарушило равновесието в света и светът ще се преобърне."

Дзян У попитал Суншу Гордия: – Какво правите със сърцето си? Вие три пъти бяхте съветник на царя на Чу, но не се надувахте; три пъти бяхте отстранен от този пост, но не се опечалихте. Отначало се опасявах за вас, но сега виждам, че лицето ви е весело. С какво съм по-добър от другите? – отговорил Суншу Гордият. Когато ми …