ПРИКАЗКИ

Един дзенучител карал каруца, в която седяла жена с детето си. Бил натрупал много сняг и утрото било студено. Слънцето не се виждало на небето, било облачно. Учителят започнал да замръзва, както и жената в каруцата. Той видял, че тя постепенно посинява и губи съзнание. Тогава Взел детето, избутал жената от каруцата и продължил нататък. Жената била шокирана. Тя останала …

Живял някога в Кайро беден обущар на име Маруф. Той имал жена, която хората наричали Фатима Вещицата, защото била много зла и свадлива. Всеки ден Фатима нахоквала и проклинала мъжа си, а понякога го и биела, ако й донесял малко пари. Веднъж тя му казала: — Довечера искам да ми донесеш банички с пчелен мед. Ако се върнеш с празни …

Из широкия път вървеше войник: едно, две, едно, две! На гърба си носеше раница, а на кръста — сабя, защото беше ходил на война и сега се връщаше у дома си. По пътя го срещна една стара магьосница. Тя беше ужасно грозна. Долната й устна висеше до гърдите. — Добър вечер, войниче! — каза магьосницата. — Каква хубава сабя и …

Някога….. много, много отдавна млечните зъбчета живеели спокойно и щастливо в детската устичка. Всяка сутрин и вечер лейди Уайт и Мистър Клийн се грижели за външния вид и здравето им, като прилежно ги почиствали до блясък . Виртуозния танц на Белотата на Лейди Уайт, карала Мистър Клийн често да въздиша по нея. Когато времето отброявало шестата годишнина на Децата , …

Н енадейно днес по здрачпощенският раздавачс чудно име Чик Чирикспря в ръка със чуден плик –бял, а цял със сини шаркии със чуждестранни марки. Чик Чирик глава почеса,позагледа се в адресаи да го чете захвана:“До… Боянчо… от Бояна”.До Боянчо? Значи тук.Къщата му бе позната.Той почука на врататас човка като със юмрук.И не чака даже миг.– Заповядай Чик Чирик! –взе Боянчо …

С ъбирам в гората листо след листо –      така да броя се научих до  сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до  хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял  милион ! [jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2632″]

Е  дин зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и …

Живял някога благородник, който се оженил повторно за толкова надменна и горделива жена, каквато хората не били виждали дотогава. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно момиче, нежно и мило като своята майка — най-прелестното създание на света. Сватбата не била още свършила и мащехата показала лошия си нрав. Не можела да понася хубавото …

Имало едно време един рибар. Той станал на петдесет години, но все още нямал деца. По цял ден ловял риба и капвал от умора. „Ех — мислел си рибарят, — да имах и аз едно детенце, та поне малко да ми помага“. Един ден, като ловял риба, от преумора му се завило свят и той се строполил в лодката си. …

Не винаги в Северно море са се въдили толкова риби, колкото се въдят сега. Било е време, когато не е можело да се хване нито една рибка. Защото някога, много отдавна, животът е бил съвсем различен от сегашния и хората са живели другояче. Тогава рибите от едно море си стояли само в него, както и животните от една гора не …