Доброто плашило

С бабината лятна шапка стара,
с дядовия шлифер парцалив
татко ми от летви издокара
цял човек – направо като жив.
Сред лехите той стои забучен
в слънчев пек и под проливен дъжд –
пилците да гони вместо куче
и подир крадци да вика “Дръж!”.
Да, но уж е правен за плашило,
а от него никой няма страх.
На врабците се усмихва мило,
кани ги да си играе с тях.
Сигурно от дядо и от баба
благият му нрав е наследен.
Щом така е, добрината трябва
да се проявява и у мен.
Но я няма. Май душите наши
дяволът е разменил за смях –
никого прашилото не плаши,
а от мене всички ги е страх.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“0″]