ПРИКАЗКИ

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да мечтае.Полският мишок отвърна:Благодаря ти за поканата! Утре ще дойда.И тъй, на следващия …

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му …

Хитър Петър отишъл на гости, но не си облякъл нови дрехи, както подобава на гостенин,а отишъл със стари и изпокъсани дрехи. Никой и не го погледнал. Той постоял, почудил се,па отишъл в къщи, та се облякъл хубаво и пак дошъл.Посрещнали го стопаните, сложили го на лично място на трапезата. Поднесли му кафе:Ха, заповядай, Петре, добре си ни дошъл! – канили …

Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия.Автор е на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси, сценарии за детски филмчета и концерти, на книги за малки деца и ученици. Сътрудничила е на детските редакции на БНТ и БНР, печатала е в прeстижни списания и вестници за деца. Получавала е награди от конкурси за оригинални куклени пиеси – „Златният делфин“ гр.Варна, …

http://literaturensviat.com/?p=110842 Юлия Момчилова В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. Всъщност те бяха топчести бръмбари с костюми на жълти и черни райета.– Граждани – извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло, – от днес нататък аз поемам грижата за вашия живот!Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.– От днес нататък слънцето ще грее най-силно над вас, дъждът ще …

Имало е времена, в които приказките не са били просто думи…а памет.Глас.Корен. Днес публикувам това обръщение не просто като чужда история – а като предупреждение. Като усещане, че утре може да се наложи и аз да разкажа същата приказка. Защото има нещо дълбоко сбъркано, когато онези, които трябва да пазят реда, започнат да воюват с духа. Когато вместо да се …

Заю Баю дългоушкоцяло лято бе Сивушко,цяла есен бе Пъструшко,цяла зима бе Белушко.А на пролет той отновое с кожухче сиво, ново.С тези дарове честитиот годишните сезонилете скрит е сред тревите,есенес – сред пъстри клони,зиме в преспите зарит е.Няма кой да го съзре,няма кой да го подгони.и живее си добре.

Имало едно време високо в Рила планина едно малко планинско село, сгушено между борове, мъгли и студени извори. Хората там вярвали, че в планината живее стар Пазител, който знае истинските имена на всички неща — на вятъра, на снега, на орлите и дори на човешките мисли.В това село живеело момче на име Радослав.То било добро дете, но имало един недостатък …

Това предание ни разказаха Кънка и Разийка Памукови, на 78 и на 48 години от ромите музиканти от гр. Лясковец. Нашият цар е Шибил. Толкова бил силен, че като искал да мине с войската си през водата, с меча си разсякъл водата и войската преминала. Когато неговите врагове отрязали главата му, стотици метри вървяла главата и говорела. Толкова е бил …

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …