Войната на цветовете

Имало едно време свят, в който всичко било направено от цветове. Не от камък. Не от дърво. А от цветове. Всеки цвят живеел самостоятелно и вярвал, че е най-важният.

Бялото и Черното

Бялото казвало: – Аз съм светлината! Без мен нищо не се вижда!

Черното отвръщало: – Аз съм дълбочината! Без мен всичко е празно! И се блъскали – светлина срещу мрак, хвърчали светкавици и облаци.

Зеленото и Кафявото

Зеленото се гордеело: – Аз съм животът! Аз раста!

Кафявото отвръщало спокойно: – Аз съм земята. Без мен ти нямаш къде да пораснеш.

Но и те се сблъскали – растеж срещу разпад.

Синьото и Червеното

Синьото казвало: – Аз съм спокойствието! Аз съм разумът!

Червеното пламвало: – Аз съм сърцето! Аз съм страстта!

И се хвърлили един срещу друг – лед срещу огън.

Жълтото и Лилавото

Жълтото се смеело: – Аз съм радостта! Аз съм празника! Лилавото отвръщало тихо: – Аз съм тайната. Аз съм нощта, в която се раждат мечтите.

И пак – сблъсък.

Сивото и Оранжевото

Сивото казвало: – Аз съм редът. Аз съм спокойствието.

Оранжевото избухвало: – Аз съм движението! Аз съм животът в действие!

И светът започнал да трепери. И тогава… Когато цветовете почти разрушили всичко…

Небето се пропукало. И се появил Изгревът.

Той не бил нито един цвят. Бил всички. Изгревът казал: – Защо се биете?

Аз , аз , аз Аз съм най-важният! – извикали всички едновременно. Изгревът се усмихнал. – Погледнете ме.

И те го видели.

В него имало: бяло… черно… синьо… червено… зелено… жълто… лилаво… оранжево… всички. – Аз съм това, което сте заедно – казал той. – Никой от вас не е излишен. – Всеки от вас е нужен.

Цветовете млъкнали. За първи път се видели един друг… не като врагове. А като части от едно цяло.

От този ден нататък: Черното започнало да пази светлината. Кафявото започнало да храни зеленото.

Синьото и червеното започнали да създават лилаво.

Жълтото започнало да огрява всички. И светът станал… красив. Поуката
Никой не е „по-важен“.

Различните не са врагове. Те са нужни, за да има свят.

Дъгата се появила, сестрата на слънчевия изгрев, нежно се усмихнала и казала: кому е нужна тази вражда, когато всички …всички цветове са любов.