ПРИКАЗКИ

Ой та тебе, боже, мили боже, що ми правиш чудо и нишани, да се чудит съта ристиянщина, да се славит твое свето име, да се слушат от века до века!… Шетба шетат Марко Прилепчанин, шетба шетат земя по краина… Конят Шарколия на юнака е толкова силен, че като върви – гората кърши! Кършигоро му думали. На самурения му калпак лестят …

Тя всявала ужас у людете, защото самовилата била много люта и каквото пожелаела, това ставало. Майките съветвали овчарите си да не се лъжат да се приближават до Стана Самовила, а на щерките си заръчали – да не ходят по тъмници и по самодивски кладенци, децата пазели – да не играят по самодивски поляни. Но веднъж дошла лоша вест отгоре, от …

Ведно с празника, народът пази и легендата за змея и неговата пещера – подземното му царство! За големи бъчви в змейовите подземия, пълни с чуден нектар, събран от най-узрели гроздови зърна. За мома, която отвлякъл в палата си… Тази есен била натежала от плод. Гроздовите зърна пращели от сок. Гората намятала вече своя пропъстрен есенен шал. Като разперени длани листата …

Имало едно време едно лъвче, което можело да надава само слаб рев. Наричало се Сем. — Хайде, Сем — казала майка му, — иди в джунглата да поревеш с другите лъвове. Сем отишъл в джунглата, където всички лъвове ревели много силно: — РРРРРРРРРРР! — Сега е твой ред да ревеш, Сем! — подканили го те. И Сем заревал: — Ррррррррр! …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !