ПРИКАЗКИ

Какъв е вкусът на твоето блаженство? – някой попитал Буда. – Отпий от морето – отговорил той. – Отпий от единия бряг, отпий от другия, опитай да отпиеш от средата на океана: вкусът винаги е един, солен. Блаженството има един Вкус.

На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно какво представлява тази книга, тъй като той никога и на никого не позволявал да погледне вътре. Понякога учениците нощем над-ничали през ключалката и виждали как той я четял.Учителя никога не оставял стаята си незатворена и никога не позволявал да влизат …

В далечни времена един цар изпратил вестоносец при господаря на съседните земи. Пратеникът закъснял и забързано влетял в тронната зала. Задъхан от бързата езда, започнал да излага поръчението на своя владетел:– Моят господар… заповяда да ви кажа, да му дадете… син кон с черна опашка… Ако не дадете такъв кон, тогава…– Не искам да слушам повече! – прекъснал домакинът задъхания пратеник. …

Живяла някога една крава. В целия свят нямало такова животно, което да дава толкова редовно толкова много мляко с толкова високо качество. Хората се стичали от всички краища на земята, за да видят това чудо.Бащите обяснявали на децата си колко предано изпълнява тя дълга си. Проповедниците на религии призовавали паството си да я надмине по своему. Правителствените чиновници я давали …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !