ПРИКАЗКИ

Учителят на школата Винайя попитал веднъж един майстор на дзен: – Как се дисциплинирате във всекидневния живот? Майсторът отговорил: – Когато съм гладен, ям, когато съм уморен, лягам да си почина. – Но това го прави всеки. Тогава за всеки може да се каже, че и той също като вас се занимава със самодисциплина? – Не, това е съвсем друго. …

Веднъж един ученик дошъл при учителя си и го попитал: – Как мога да постигна свръхчувствен живот, така че да виждам Бог и да го чувам, и да говоря с него? Учителят отговорил: – Когато бъдеш в състояние поне за минута да се заставиш да влезеш там, където не живее нито едно живо същество, ще видиш Бога. – Близко ли …

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени …

Един млад човек отговорил с отказ на молбата на равина да извърши добро дело, като заявил, че счита подобни дела за безполезни. – Знаете ли, та аз не вярвам в Бога – напомнил той за себе си. – И аз не вярвам в този Бог, в който не вярвате вие – подкрепил го равинът.

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !