ПРИКАЗКИ

К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа. – Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.

Попитали Андаки: "Разбирането и добротата са част от суфисткия път. Защо е необходимо там да има нещо друго освен любов и красота, защо например там трябва да има знания и течението на времето? И такива неща като съмнения и забележки?" ..— Той отговорил: "За съзряването на прасковата са необходими слънце и вода. Вие не сте ли виждали какво става, когато …

Веднъж Настрадин Ходжа сложил на едно голямо блюдо три сливи и ги понесъл като дар на завоевателя Тимур. По пътя сливите започнали да се търкалят по подноса от едната страна на другата и колкото и да повтарял Настрадин: "Стойте мирно, не се движете, че ще ви изям!" – нищо не действало. Сливите все подскачали и се търкаляли. Ходжа, ядосан, изял …

Царството небесно е подобно на цар, вдигнал брачно пиршество за сина си. Изпратил той робите си да призоват призованите на пиршеството, не поискали да дойдат. Изпратил и други роби, като казал: "Кажете на призованите: "Ето, приготвил съм обед – моите телци и което е отгледано, е заклано – и всичко е готово. Елате на брачно пиршество." Но те, пренебрегвайки поканата, …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !