ПРИКАЗКИ

Един "велик човек на епохата" казал на роба си: "Иди на пазара и купи със свои пари парче месо, приготви го, а аз ще го изям и ще те освободя." Робът, зарадван, приготвил печеното и го донесъл на господаря си. Господарят изял гарнитурата, а месото върнал на роба. На другия ден казал: "Приготви от това месо грахова супа, ще я …

В зряла възраст Хуа Дзи от рода Ян Ли от държавата Сун загубил паметта си. Той можел за получи подарък сутринта и да забрави за него вечерта, можел да даде подарък вечерта и да забрави за него сутринта. На улицата можел да забрави да ходи, у дома-да седне. Днес не можел да си спомни какво е станало вчера, утре – какво …

Настрадин Ходжа се оженил за жена, която преди него била погребала шестима съпрузи. Веднъж Настрадин се разболял. Жената започнала да плаче и да нарежда: – На кого ме оставяш? Настрадин надигнал глава от възглавницата и казал: – Как на кого? На осмия мъж.

Живял в малко селце старец. Той бил един от най-нещастните хора на света. Цялото село вдигнало ръце от него: винаги бил мрачен, винаги се оплаквал, винаги бил в лошо настроение, винаги бил кисел. И колкото повече минавало времето, толкова по-жлъчен ставал той, толкова по-отровни ставали думите му. Хората го избягвали: нещастието ставало заразително. Да не бъдеш нещастен редом с него, …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !