ПРИКАЗКИ

Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия.Автор е на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси, сценарии за детски филмчета и концерти, на книги за малки деца и ученици. Сътрудничила е на детските редакции на БНТ и БНР, печатала е в прeстижни списания и вестници за деца. Получавала е награди от конкурси за оригинални куклени пиеси – „Златният делфин“ гр.Варна, …

http://literaturensviat.com/?p=110842 Юлия Момчилова В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. Всъщност те бяха топчести бръмбари с костюми на жълти и черни райета.– Граждани – извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло, – от днес нататък аз поемам грижата за вашия живот!Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.– От днес нататък слънцето ще грее най-силно над вас, дъждът ще …

Имало е времена, в които приказките не са били просто думи…а памет.Глас.Корен. Днес публикувам това обръщение не просто като чужда история – а като предупреждение. Като усещане, че утре може да се наложи и аз да разкажа същата приказка. Защото има нещо дълбоко сбъркано, когато онези, които трябва да пазят реда, започнат да воюват с духа. Когато вместо да се …

Заю Баю дългоушкоцяло лято бе Сивушко,цяла есен бе Пъструшко,цяла зима бе Белушко.А на пролет той отновое с кожухче сиво, ново.С тези дарове честитиот годишните сезонилете скрит е сред тревите,есенес – сред пъстри клони,зиме в преспите зарит е.Няма кой да го съзре,няма кой да го подгони.и живее си добре.

от Учителя 02.02.1917г Никога не излизай вън от границите на възможното! Не искай за себе си и за други това, което не знаеш дали е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От де да знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против истината. Никога и никъде не …

Това предание ни разказаха Кънка и Разийка Памукови, на 78 и на 48 години от ромите музиканти от гр. Лясковец. Нашият цар е Шибил. Толкова бил силен, че като искал да мине с войската си през водата, с меча си разсякъл водата и войската преминала. Когато неговите врагове отрязали главата му, стотици метри вървяла главата и говорела. Толкова е бил …

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Имало едно време един цар, който не бил женен. Служил при него един стрелец, който се казвал Андрей. Тръгнал веднъж стрелецът Андрей на лов. Ходил, ходил цял ден из гората, но не му излязъл късметът, не можал да попадне на дивеч. Вече се свечерявало, той тръгнал да се връща доста огорчен. По едно време видял, че на едно дърво седи …

Цар Троян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово величество е клепоух. След всяко бръснене тозчас влизал царският палач и погубвал злополучния бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Трояновото царство. Дошъл редът и на едно …