ПРИКАЗКИ

Веднъж, вървеики по пътя в тъмна нощ, един дервиш чул вик за помощ, който идвал от дъното на изоставен сух кладенец. – Какво се е случило? – извикал дервишът, като надникнал в кладенеца. – Аз съм филолог-отговорил глас.- Като не намерих пътя в тъмнината, за нещастие пропаднах в тази дълбока яма и сега не мога да се измъкна оттук. – …

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Покрай един плет, обкръжаващ птичи двор, накацали лястовички, неспокойно чуруликайки една на друга, говорейки си за много неща, но мислейки само за лятото и юга, защото есента вече била на прага – очаквал се северен вятър. Веднъж те отлетели и всички заприказвали за лястовичките и за юга. „Ще взема и аз догодина да отлетя на юг“ – казала кокошката. И …

Язон бил гръцки герой, отгледан от мъдрия кентавър Хирон. За да спечели бащиното си царство, заграбено от коварния му вуйчо, младият владетел трябвало да прекоси Черно море и да отнеме Златното руно от царя на Колхида. За пътуването корабостроителят Аргос построил с помощта на Орфей и богиня Хера огромна галера с петдесет весла. Най-великите гръцки герои изявили желание да тръгнат …

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. …

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил – как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се …

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал: – Какво се е случило? Настрадин отговорил: – Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче. – Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме …

Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на заранта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил …

Веднъж Риндзай помолил най-старшия си ученик: – Кажи нещо за истината. Старшият ученик се приближил до Риндзай и го ударил. Онзи се засмял и казал: – Правилно! Ти постъпи добре, защото не бива да се пита. Всеки въпрос е неверен! Когато ученикът може да удари майстора, той самият е станал майстор. Сега върви и учи другите!

Отдавна, толкова отдавна, че времето не може да се изброи със слънца и луни, един вожд на племето хайда със сина си, който бил принц, тръгнали по островите на своите хора с голямо кану върху главната земя. Целта им била да намерят повече храна и олио за големия празник. Когато свършили с пазара, поели по обратния път към дома. Като …