ПРИКАЗКИ

Веднъж един цар известил придворните си за предстоящ обяд, на който ги кани. Той обаче не обявил кога именно ще се състои този обяд, а ги помолил да бъдат готови, да откликнат на първия зов. Едни от придворните, по-умни, си помислили, че царят не страда от липса на време, за да се приготви за обеда и затова могат да бъдат …

Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи. -Абсолютно нищо – отговорил онзи. – Какъв е тогава основният принцип на Светото учение? -То е празно, в него няма нищо свято! – Кой си ти тогава, който стоиш пред …

Бащата на малкия Настрадин му дал пари и му заръчал да купи варена овнешка глава. Настрадин купил варена глава, но когато се връщал, изял всичкото месо и сложил пред баща си оглозган овнешки череп. – Синко, каква странна глава, къде са ушите й? – учудил се бащата. – Бедният, бил е глух – отговорил Настрадин. – А къде са очите …

Ще кажа как Тимур е постигнал една от най-големите победи. Той подпалил степта зад войската си и дал хиляди коне на пленниците, за да се спасяват. Те в ужас се понесли към противника и посели страх. След тях се носели ордите на Тимур и по-бързи от огъня размазали неприятеля, като не виждали друг изход. Неразумният вожд пали пожар зад врага …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !