ПРИКАЗКИ

Уродът Безустен с изкривени крака служел като съветник при владетеля на Вей Лин Гун. Господарят толкова харесвал този съветник, че когато гледал обикновените хора, му се струвало, че те са с твърде дълги крака.Гърбавият, с огромна буца на шията, служел като съветник при Хуан Гун, владетел на царство Ци. Хуан Гун така харесвал съветника си, че когато виждал пред себе …

Живял в едно село старец. Той бил много беден, но всички императори му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Никой никога не бил виждал подобен кон, отличаващ се с такава красота, грациозност, сила… Ах, какво чудо бил този кон! Императорите предлагали в замяна всичко, което старецът можел да си пожелае! Но той отговарял: "Този кон за мен не е кон, …

Веднъж при Буда дошъл един юноша. Той все плачел, плачел и не можел да се успокои. Буда го попитал:– Какво има, младежо?– Господарю, вчера умря баща ми.– Какво да се прави? След като е умрял, от оплакване няма да възкръсне.-Да, разбирам това, господарю. С оплакване не може да се помогне. Но аз дойдох при вас, господарю, с особена молба: моля …

Веднъж шахът тръгнал на лов. При градските врати срещнал човек и мимоходом му хвърлил един поглед.В този ден шахът се върнал от лов с празни ръце и заповядал на везира си да намери и да доведе в двореца този човек, когото срещнал сутринта на път за лов. Когато го намерили и го довели, шахът заповядал да му отсекат главата. Човекът …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !