ПРИКАЗКИ

Веднъж Съвършеният се намирал в Магадха, в едно село. По това време петстотин плуга на брамина Казибхарадвага били впрегнати, тъй като било настъпило време за сеитба. Рано сутринта Съвършеният, като взел чашата си, тръгнал към мястото, където се трудел браминът Казибхарадвага. По това време той разделял храната. Съвършеният се приближил и застанал настрана. Браминът, като видял, че Съвършеният стои, сякаш …

Когато дзенучителката Есюн преминала шестдесетте и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? – Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила Есюн. …

Живяла някога една жена, изоставила религията, в която била възпитана. Тя напуснала даже редиците на атеистите и се обърнала към друга религия. След това се обърнала към истината на още една. Всеки път, сменяйки вярата си, тя си въобразявала че вече нещо е придобила, но то е недостатъчно. И всеки път, когато влизала в нов кръг, я приемали радушно встъпването …

Двама старци живеели заедно в една килия и никога за нищо не спорили. И ето че веднъж единият казал на другия: -Хайде поне да поспорим като другите. Събеседникът му отговорил: – Не знам как да започна. Първият казал: – Ще сложа тази тухла между нас, а след това ще кажа: "Моя е." Тогава ти ще кажеш: "Не, тя принадлежи на …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !