ПРИКАЗКИ

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. …

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал: – Какво се е случило? Настрадин отговорил: – Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче. – Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме …

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил – как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се …

Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на заранта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил …

Веднъж Риндзай помолил най-старшия си ученик: – Кажи нещо за истината. Старшият ученик се приближил до Риндзай и го ударил. Онзи се засмял и казал: – Правилно! Ти постъпи добре, защото не бива да се пита. Всеки въпрос е неверен! Когато ученикът може да удари майстора, той самият е станал майстор. Сега върви и учи другите!

Отдавна, толкова отдавна, че времето не може да се изброи със слънца и луни, един вожд на племето хайда със сина си, който бил принц, тръгнали по островите на своите хора с голямо кану върху главната земя. Целта им била да намерят повече храна и олио за големия празник. Когато свършили с пазара, поели по обратния път към дома. Като …

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан. – Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба …

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди. Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори. – Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин. – Спомних …

И ето, че някой, като се приближил, го попитал (Исус Христос): „Учителю Благи! Какво добро да направя, за да имам вечен живот?“ Онзи отговорил: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Ако искаш вечен живот, спазвай заповедите.“ „Кои?“ Исус казал: „Не убивай не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си …

Един цар имал трима синове. Когато наближила смъртта му, той разделил царството си на две и дал на двамата си по-големи сина по половина, а на най-малкия си син дал коня и сабята си. Всички били доволни от делбата и когато старецът умрял, двамата братя станали царе, а третият възседнал бащиния си кон, взел тежката сабя, простил се с братята …