ПРИКАЗКИ

Живял някога един сидха, който много се гордеел със своите магически сили. Веднъж към него се прибли¬жил Господ във вид на свят човек и казал: -Уважаеми господине, чух, че притежаваш удивителни способности. Сидха го приел ласкаво и му предложил да седне. В този момент наблизо минал слон. Светият човек попитал: – Господине, ако пожелаеш, би ли могъл да убиеш този …

Веднъж към дзенучителя Иккю се обърнал човек от народа: -Учителю, напишете ми, моля, няколко изречения велика мъдрост. Иккю веднага взел четката и написал думата „внимание“. – Това ли е всичко? – попитал човекът. – Няма ли да добавите нещо? Иккю тогава написал два пъти по ред: „внимание, внимание, внимание!“ – Ей богу! – произнесъл тогава човекът със забележимо раздразнение – …

Живял някога един богат вълшебник, който имал много овце. Вълшебникът бил много алчен и не искал да наема овчари, не искал да строи и ограда около пасището, където пасели овцете. Заради това овцете често навлизали в гората, падали в пропаст и прочее. Най-важното – те бягали от него, тъй като знаели, че на вълшебника са му нужни месо и кожи. …

Някога, много отдавна, живял един глупав богаташ. Той бил прост, за нищо нямал ясна представа. Отишъл той при друг богаташ, видял, че онзи има триетажна кула-висока, просторна, величествена. От висотата й се виждала необятна далечина. лупакът бил обхванат от завист и си помислил: "Аз му отстъпвам по богатство. Защо и аз да не си напея такава кула? Това трябва да …

Настрадин Ходжа седял с приятели в някаква компания и разказвал: – Събуждам се аз снощи, припуши ми се. Натъпках си лулата, взех кремък и огниво. Драсках, драсках – не ще да се запали огън и това си е. Ядосах се, угасих свещта и легнах да спя.

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с настоятеля на манастира, в който живеел по онова време. Скоро след това от склада изчезнал чувал с ориз. Настоятелят заповядал всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са се заплели зрънца ориз. "Това е стар начин да застави виновния неволно да се …

В град Флоренция, недалеч от „Пиаца дел Грандука", има малка уличка. Наричат я, струва ми се, „Порта Роза". Тук, около овощарския пазар, се намира един глиган, майстор¬ски направен от мед. Светла и бистра струя вода се лее от устата на животното.Самият глиган е станал от времето зеленикавочервен, само муцуната му блести като полирана. И наистина тя е излъскана от стотиците деца …

Петелът Коко се събуди внезапно. Откакто се помнеше, все по това време се будеше. И винаги бързаше тържествено да съобщи на света за настъпването на новия ден. Той пое сладко дъх, понечи да изкукурига… и се спря. Сети се за вчера: „Ама и тоя петел, какво се е разкудкудякъл по тъмно, само ме буди “ – беше казала малката стопанка, …

[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2692″]

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]