ПРИКАЗКИ

Веднъж един от роднините на Настрадин Ходжа с нещо много му угодил. – След като си направил такова добро дело – казал му Настрадин, – поискай от мен всичко, каквото пожелаеш. Роднината на Настрадин така се зарадвал, че не можел да се сети какво да поиска. – Дай ми срок до утре. – казал той. Ходжа се съгласил. На следващия …

Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа: — Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка!

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана …

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил: Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: „Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали.“ Детето казало: „А аз …

Загубил съня си цар Рашапутра. Извикал той Мъдрия, за да му върне съня. Мъдрия казал: „Царю, огледай своето ложе.“ Претърсили царското ложе и намерили в гънките на тъканта камък. Царят се зарадвал, мислейки си, че той е причината за неговите бедствия. Но сънят не се появявал.

Имало едно много хитро дяволче, което се престорило на петнадесетгодишно момче и станало чирак в църквата. Слушало много и изпълнявало всичко така старателно, че владиката казвал: – Не съм виждал досега друг толкова послушен чирак.

Един зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и пет …

На брега на Балтийско море, до самото устие на Неман, живеел един рибар с жена си. Дълги години живели те, но си нямали деца. Най-сетне им се родила ръщеря; лежи в люлката бяла, румена, здравичка. Мила била тя и веселичка като слънчицето, което сутрин играе по балтийските вълни. Родителите нарекли дъщеря си Неринга.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко.