ПРИКАЗКИ

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.Водата в реката беше бистра и в нея плуваха безброй големи и малки рибки. Един шаран и една щука, и двете доста големи, се бяха толкова много приближили …

На брега на една река стоеше рибар. Той беше хвърлил въдицата си и очакваше търпеливо някоя риба да се хване на нея.И ето, че се хвана една сребърна рибка, една малка риба, каквато рибарят никога не беше виждал.Колко е мъничка! – възкликна рибарят, като я разглеждаше, докато тя се мяташе в ръката му. – Но все пак ще я сложа …

Стършелите откриха в един храст няколко пити хубав мед.Ех, че сладко и вкусно нещо! – каза с възторг един от тях, като си смучеше крачето, което беше потопил в меда. – Хайде, братчета, да си присвоим тая вкусна храна! А ако дойде някой да си я иска, ще кажем, че е наша.От небето се спусна гъст, златист облак от пчели, …

С гърне мляко на глава Пиерета крачеше чевръсто и си тананикаше весело.За да върви по-леко, тоя ден тя си беше облякла широка рокля и обула обувки без токове.Градът не беше далече. Из пътя Пиерета си мислеше, че ще продаде бързо току-що издоеното мляко.„С парите от млякото ще мога да купя яйца, може би стотина – пресмяташе девойката. – Ще насадя …

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да мечтае.Полският мишок отвърна:Благодаря ти за поканата! Утре ще дойда.И тъй, на следващия …

В края на пролетта една чучулига си сви гнездо в нива с високо зелено жито.Когато малките яйца се разпукаха и четири птиченца разтвориха човките си и записукаха, за чучулигата майка започнаха грижите. Тя всеки ден се издигаше във въздуха и ловко намираше храна за рожбите си, които я очакваха винаги изгладнели, като разтваряха малките си гърла.Класовете вече бяха пожълтели, времето …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.-Днес съм сготвила само тая супа …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:-Господин вълк, …

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е …