ПРИКАЗКИ

За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: „С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?“ Акбар отговорил: „Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла.“ Затова голяма е радостта за тези, …

На тоя свят стават много чудни неща. Така например на нашата улица живееше едно момче, което никак не обичаше аритметиката. В първи клас то едвам-едвам се научи да брои до десет, а във втори клас се заседя. Просто не можа да премине в трети клас, а само го преместиха от втория на третия чин — за разнообразие. Толкова много мразеше …

Настрадин Ходжа си купил от пазара сливи, донесъл ги вкъщи и започнал да ги яде с жена си. Жената изведнъж забелязала, че той гълта и костилките. – Защо гълташ костилките? – попитала тя. – А защо да не ги гълтам! – възразил Ходжа. – Ако те са негодни, защо тогава ги продават? Нима може да се продава това, което е …

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.

Наканил се Настрадин Ходжа да обядва. Известно е, че който обича парите, той обича само парите. Затова Настрадин заповядал на слугата си: – Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!

Далече-далече оттук – там, където лястовичките отиват да зимуват, живееше един цар, който имаше единайсет сина и една дъщеря на име Елиза. Единайсетте братя бяха князе и затова ходеха на училище със звезда на гърдите и със сабя на кръста. Те пишеха с елмазени калеми на златни плочи и всичко заучаваха наизуст тъй добре, сякаш четяха по книга. По всичко …

Веднъж Ал-Абаси заявил, че независимо дали хората се опитват да помогнат на един човек, или не, нещо вътре у човека може да се противопоставя на това. Но се намерили хора, които възразили против такава теория, Ал-Абаси обещал да продемонстрира нещо в потвърждение на думите си.

Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. „Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази.“ И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.

Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал:

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош.