ПРИКАЗКИ

Живял някога един цар, който се наричал Блажен, всички го обичали, защото бил добър и справедлив. Жена му, царица Ласка, също била добра. Имали една малка принцеска, която се наричала Русокоска заради разкошните й златисти коси. Тя била добро и прелестно дете.

Най-хубавата мома в цялото село била Стана. Тя имала деветима братя, все здрави момци; къщата им била каменна като крепост, но майка й все се страхувала. Преди да умре, я заклела да не излиза денем на двора, за да не я грабне някой змей. Веднъж на Великден всички моми се пременили и повикали Стана на хорото. Тя не искала да …

  Тази приказка ни разказа Мита Гагова, от групата на музикантите от гр. Златарица, Търновско, на 81 години Имало едно време двама братя, един умен и един луд. Качили се в гората. Срещнали двама търговци, които носели с магарета тамян и жълтици. Лудият брат ги набил, взел тамяна, жълтиците и магаретата и двамата продължили по пътя си. Дошла вечерта, станало …

Случило се така, че един брат от малък манастир извършил прегрешение. Старците се събрали и помолили ава Мойсей да се присъедини към тях. Той обаче отказал да дойде. Свещениците му изпратили следното послание: „Ела, събранието на братята те очаква.“ Тогава той станал и тръгнал на път, като взел със себе си пробита конница, която напълнил с пясък и влачил след …

Навремето Тусуи бил знаменит дзенучител. Той живял в няколко манастира и учил в различни провинции. В последния храм, където бил, се събрали толкова много негови поклонници, че Тусуи обявил намерението си да прекрати своите лекции. Той посъветвал всички да се разотидат, кой накъдето пожелае. След този случай никой не успял да попадне на следите му. След три години един от …

Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият — годен, третият — неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, па им казал: — Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; …

Живели някога в незнайно село две сирачета – Донка и по-големият й брат Петър. Момиченцето не било навър¬шило още годинка, когато майка им се поминала. Отишла си рано от тоя свят. Петър се грижил за малката си сестричка и бдял над нея – зло да не я сполети. Той знаел и книга да чете, и песни да пее – всичко …

Веднъж Настрадин Ходжа работел в градината. Приближил се някакъв юноша.– Кажете ми къде се намира домът на Настрадин Ходжа? – попитал той.-Хей онзи отляво – казал Ходжа. Скоро юношата се Върнал и казал:– ОказВа се, че вие сте Настрадин Ходжа! -Да, така е.– Защо не ми казахте по-рано?-Ти не търсеше мен, а дома ми – отговорил Настрадин.

Живял някога един селянин, който заклал прасето си. Обичаят повелявал да изпрати парче месо, салам и дроб на всички съседи. Този селянин, който вече много пъти получавал подобни подаръци, решил, че ако следва обичая, може да си остане без нищо. Като посветил в това един съсед, казал:

Ето как започва една приказка за вълшебства и магии, разказвана в днешно време от изкусните разказвачи от индианското племе стоуни в Алберта, Канада. Мнозина от тях вярват, че в основата й лежи достоверна история.