ПРИКАЗКИ

Трите пътя се събираха при бялата чешма, която шуртеше над зеленясалите каменни корита. Най-дългият път идеше отдалече. Той беше черен, асфалтов и, плиснеше ли летният дъжд, блестеше като огледален. Трептяха над него сенките на прелитащите птици и облаците, а тополите и трепетликите от двете му страни сплитаха върхари. Вторият път беше белокаменен и идеше от селата. Когато конете чаткаха с …

Една сутрин старият воден плъх подаде глава от дупката си. Той имаше лъскави като мъниста очи и щръкнали сиви бакенбарди, а опашката му приличаше на дълго парче черна гума. Малките патенца плуваха из яза и приличаха на куп жълти канарчета, а майка им, която беше чисто бяла и имаше истински червени крака, се мъчеше да ги научи как да стоят …

Имало едно време едно мъжленце и една женичка. Те се били оженили неотдавна и живеели още като младоженци. Един ден мъжленцето рекло: – Аз ще отида на нивата, женичке. Когато се върна, искам да има на трапезата малко печено, да заситя глада си, и малко прясно питие, да утоля жаждата си. – Върви, мъжленце – – рекла женичката, – – …

Индианците крии считали Човека, който скита, за велик магьосник. Според тях можел да накара плодовете да зреят където и когато пожелаел. Магьосникът разбирал нещата по-добре, но бил достатъчно мъдър да не казва на хората, че грешат. Също като мнозина от своите почитатели Човекът, който скита, бил много умен и много глупав, много мъдър и много тъп. Най-често изумявал, когато се …

Имало едно време един дядо и една баба. Дядото се занимавал с лов на птици и зверове – с това и се прехранвал. Много години живели, а не забогатели. Измъчвала се бабата и се оплаквала: – Животът ми си отива, а ни сладко сме яли, нито сме пили, нито шарени дрехи сме шили. И деца си нямаме. Кой ще ни …

Една жена казала на момчето си: — Вземи, сине, тавата! Или в избата! Донеси брашно да меся хляб! Момчето взело тавата. Отишло в избата. Гребнало брашно. Излязло на двора. Духнал вятър — разпилял брашното. Върнало се момчето в избата, Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духнал вятърът. Разпиляло пак брашното. — Няма да е по твоята, лудко! — извикало момчето …

Живял някога на света един беден момък. Отишъл той веднъж при селския кмет и казал: — Вземи ме за говедар, та да си изкарвам хляба. — Добре, момко — рекъл кметът. — Вземам те за говедар, върви си печели хляба. Ще ти плащам крина пшеница за всяка крава и за всеки вол. Тридесет години прекарал човекът като говедар. Веднъж, май …

Живял някога един цар. Веднъж той видял насън, че от небето се сипят лисици. Събрал царят всички мъдреци и гадатели от своята страна, разказал им съня си и им заповядал да го разтълкуват, докато изтекат четиридесет дни — «в противен случаи всички ще си загубите главите!» В едно село, недалеч от града, където управлявал този цар, живеели мъж и жена. …

В страната Адана живеел някога млад ловец на име Пурто. Той бил на петнадесет години. Веднъж в планината го заварил пороен дъжд и той се скрил в една пещера. Там видял старец със змийско тяло и човешка глава. Около стареца лежали четири змии. Той бил самият цар на змиите. Запалил момъкът огън, изсушил си мокрите дрехи, а после изпекъл на шиш …

Ей там, зад онзи баир, има три езера. Едното е по-навътре в гората. И досега му думат Мътното езеро. Там някога чобанин пасял овцете си. През есента, когато се плодят овцете, излизали от него кочове. Чобанинът видял веднъж как чуждата стока подмамила неговите овце и те се юрнали към езерото и потъвали, потъвали. Захвърлил след тях овчарят гегата си да …