ПРИКАЗКИ

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все сърце, а баба му – още повече. Добрата старица му направила малка червена шапчица, която го правела още по-красиво. Всички го наричали Червената шапчица. Един ден, като пекла хляб, майката направила питки и казала на момиченцето: Иди да видиш как е баба ти, защото научих, …

В един град дошъл чародей и хвърлил в градския кладенец някакво лекарство. Той казал, че всеки, който пие от този кладенец, ще полудее. В града имало само два кладенеца: един – за обикновените хора и друг – за краля. До вечерта целият град полудял. Хората били принудени да пият от кладенеца, знаейки, че ще полудеят, защото той бил единственият достъпен. А …

Мързеливият  Имало един човек – много мързелив. По цели дни лежал под сенките, а децата му гладували и ходели от къща на къща да просят милостиня. Селяните, като минавали край него, спирали се и започвали да го хокат. Децата ти скитат немили-недраги, целият народ се труди, а ти лежиш. Не те ли е срам? Дигай се и тръгвай на работа! …

Имало двама братя – Голям Сечко Януари и Малък Сечко Февруари. Тяхната сестра била Баба Марта.Тримата имали едно лозе и цяла година се грижели за него.Като дошло времето – направили три бъчви вино.Чашка по чашка, изпили двамата братя цялото вино, без да кажат на сестра си.Решила веднъж и баба Марта да си вземе чашка вино. Отишла при бъчвите – и …

Имало някога едно чудновато селце. Състояло се всичко на всичко от деветдесет и девет къщички. Всяка къщичка си имала градинка с ограда, зад оградата лаело куче.

Един гостоприемен човек гостувал веднъж на свой приятел три дни. Когато се канел да си тръгва, стопанинът го помолил да го извини, че не го е приел както подобава. – Много добре – казал гостът, – когато дойдеш при мен, аз ще те посрещна още по-добре. Скоро се случило така, че неговият приятел му дошъл на гости. За свое учудване …

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. „Някой е умрял на съседната улица!“ -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.

СЕМЕЙСТВО ДУБЪЛ, 1 ГЛАВА – Страшно бавно ядете – каза господин Дубъл, който от известно време вече барабанеше с пръсти по масата.– Аз не, татко – обади се Тиери.– Не, ти не, но майка ти и брат ти.

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: «Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам».

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици.