ПРИКАЗКИ

– Аууу… Ау… – пак лавна грозно кучето. От вечер до сутрин, като вампирясано, скачаше от ограда през ограда, джавкаше, виеше и душеше. Старият пес търсеше нещо. Лаеше, ръмжеше, а понякога сякаш намираше търсения предмет, защото често пъти внезапно замлъкваше. Ние, дечурлигата край печката, се присвивахме от страх, щом чуехме страшния прегракнал вой. Прилепяхме глава до глава и не смеехме …

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

  По А. Развигоров Имало едно време един цар и една царица. Ден и нощ скърбяли те, че Господ не им дарява наследник. До късна вечер плачела горката царица пред своя прозорец, додето един ден Господ се смилил над нея и й подарил син. Когато се родил престолонаследникът, всички извикали изумени. Момчето се родило с широк меч на бедрото. – …

Яна Язова – Творби за деца     Тръгнала леля гъсана Ана да пазарува за Бъдни вечер. Чанти разтваря тя на пазара, кюфтета мляла, картофи взела, гулия, морков, зеле и чушка, яйце и захар за блага гушка. Най-сетне иде ред на елхата, но никой не е ходил в гората. В такава люта, дълбока зима кой смелост има в снега да …

Надвечер снегът беше мек и нежен.  Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха.  От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи.  Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца.  Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета.  В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

Отдавна в едно езеро живяла костенурка. В края на лятото езерото пресъхнало и това й причинило огромни страдания. Двойка гъски, които прелитали над езерото, като видели бедната костенурка, почувствали към нея висше състрадание. Те решили да я пренесат в друг водоем. Гъските хванали двата края на една дълга пръчка, а костенурката я захапала в средата. Преди полета гъските предупредили костенурката …

Две много бедни момчета живели от подаяния, като просели по къщите в градове и села. Единият бил сляп по рождение, а другият се грижел за него, просейки милостиня.Веднъж слепият се разболял. Приятелят му казал:– Остани тук и си почини, аз ще отида да изпрося храна за двамата и ще ти донеса.И отишъл той да проси. Случило се така, че му …

Веднъж някакъв бхакта (следващ пътя на божествената любов), приятел на Вибхишана поискал да пресече морето. Вибхишана, към който той се обърнал за помощ, имал палмово листо, на което било написано името Божие. Приятелят му не знаел за това. Вибхишана казал на бхакта: "Вземи това със себе си и го завържи към края на дрехата си. То ще ти даде възможност …