ПРИКАЗКИ

Преди далечните Минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, беше Времето на Самото начало. Тогава именно Върховният магьосник направи всичко да бъде готово за животните. Първо приготви Земята; после приготви Морето; и тогава каза на Животните, че могат да излязат и да играят. И животните попитаха: — О, Върховни магьоснико, на какво да играем? И той им рече:

Когато Бандзан се разхождал по пазара, чул разговор между купувач и месар: -Дай ми най-хубавото парче месо – казал купувачът. – Всичко, което съм изложил на сергията, е най-хубавото – отговорил месарят. – И няма да успееш да намериш парче месо, което да е най-хубавото? При тези думи Бандзан получил просветление.

Когато дзенучителката Есюн преминала стоте години и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? – Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила …

Веднъж един от учениците решил да покаже на Настрадин Ходжа прекрасен езерен пейзаж, какъвто той не бил виждал никога.– Каква красота! – възкликнал Настрадин. – Но само ако, само ако…– Какво „само ако“, Ходжа?– Само ако не бяха напълнили тук с вода!

Като копаел някаква яма, един циганин изровил от земята златна паница. Отначало много се зарадвал, но после си рекъл: „Никой няма да ми повярва, че не съм я откраднал, ами по-добре да я занеса на царя. От благодарност той може да ме направи и министър“.

Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка …

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.

Веднъж в дома на Настрадин Ходжа влязъл крадец. Жената на Ходжа обезпокоено казала: „Ефенди, у нас има крадец.“ А Настрадин безгрижно казал: „Ш-ш-ш-т! Мълчи. Може пък и да намери нещо подходящо, а да му го вземем после, ще е лесно.“

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.