ПРИКАЗКИ

Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.-Ех, че лошо време настана за бедните! – измърмори той, като потрепера, ив същия миг си спомни за мравката.-Ще я навестя – каза си той. – Може да ми помогне.Тя е толкова богата!И се запъти към мравката като влачеше с мъка вкочанясалите си крачка. Колко …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.-Днес съм сготвила само тая супа …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:-Господин вълк, …

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Един ден костенурката каза на заека:-Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?-Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.-Да, аз. Да се обзаложим ли?-Според мене, ти си полудяла. Най-бавното животно, което съм виждал, иска да надбяга заека, най-бързото горско животно?! Почакай тук малко – …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНИмаше едно време една необикновена кокошка, която всеки ден снасяше в един ъгъл на кокошарника по едно златно яйце, което блестеше като слънце.Стопанинът на кокошката, един стар скъперник, всеки ден проверяваше теглото на яйцата. Той все се оплакваше, че не били по-големи, и въздишаше: Ех, да имах смелостта да тегля ножа на кокошката си! В тялото й сигурно …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН -Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.-О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!-Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?-Не , не, мамо! Слушай. Тая сутрин …

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му …

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! - каза му Лапнишаранчо. - Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше …