Женицата, която брояла кихавици

Някога в Гавирате имало една женица, която си прекарвала дните, като брояла кихавиците на хората, после споделяла с приятелките си резултатите от своите сметки и заедно клюкарствували по този повод. – Аптекарят кихна седем пъти – разказвала женицата.
– Не може да бъде!
– Кълна се! Да ми падне носът, ако не казвам истината, кихна, пет минути преди да удари обед.
Приказвали, приказвали и накрая заключавали, че аптекарят слага вода в рициновото масло.
– Свещеникът кихна четиринадесет пъти – разправяла женицата, зачервена от възбуждение.
– Да не си сбъркала?
– Да ми падне носът, ако съм преброила една кихавица по-малко!
– Ах, докъде ще я докараме!
Приказвали, бъбрели и накрая заключавали, че свещеникът слага много олио в салатата си.
Веднаж женицата и нейните приятелки, които били по вече от седем, заедно застанали под прозорците на господин Делио, за да подслушват. Но господин Делио изобщо не ки­хал, защото не употребявал емфие и не бил хремав.
-Нито една кихавица – казала женицата, – тука има нещо подозрително.
-Има – казали приятелките.
Господин Делио ги чул, сложил пълна шепа пипер в пръскачката, с която убивал мухи, и без да го забележат, го духнал връз клюкарките, свити под прозореца.
-Апсиху – казала женицата.
– Ак-хи! Ат-чи! – рекли приятелките. И се разкихали в надпревара.
– Аз кихнах повече пъти от вас – казала женицата.
– Ние кихахме повече – казали приятелките. Хва­нали се за косите, заблъскали се, задърпали се, разкъсали си дрехите и всяка загубила по един зъб.
След този случай женицата не продумала вече на своите приятелки, купила си бележник и молив и сам-самичка оби­каляла. Като чуела някой да киха, отбелязвала с кръстче.
Когато умряла, хората намерили бележника, пълен с кръстчета, и си казали:
– Гледайте, трябва да си е отбелязвала всички добри­ни, които е правила. Я гледай колко много! Ако тя не отиде в рая, значи никой няма да отиде.