ПРИКАЗКИ

За произхода на рударите Това предание е разказано от Тодор Динев, рудар от село Ягодово, Пловдивско. Публикувана е от Елена Марушиакова и Веселин Попов.

Тази приказка ни разказа Славка Янакиева, когато беше на 19 години. Тя е научила приказката от баба си Фиданка от град Стражица.

Веднаж, когато в София валеше дъжд, от небето падна една лява червена обувка с високо бомбе като разтворена муцуна на озъбен булдог и твърде странната за обувка форма на боксова круша. – Каква е тая работа?-попита уличният полицай, защото обувката го удари по главата, но не довършил въпроса си, от небето върху му се стовари още една обувка- зелена, дясна, …

ЗАБЪРЗАНА ПРИКАЗКА Автор: Кина Къдрева Имаше един град, в който всички бързаха. Бъзаха бащите!

Имаше един град, в който всички бързаха.Бързаха бащите!

Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка. Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. …

Великомъченик Георги е роден през втората половина на II век. Отличавал се с буден ум, доблест и храброст.

Живяла някога хубава мома Марина. Щастлива била със своята добра и ласкава майка. Тя грижливо пазела чедото си от всякакви злини. Всеки ден й заръчвала да не излиза навън, когато грее Слънцето, защото хубостта й ще плени светилото и то ще я поиска за невеста. Спазвала Марина майчините заръки и радвала сърцето й!

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание. Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия си …

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички.