ПРИКАЗКИ

Тази приказка ни разказа Съби Николов, на 58 г., дасикане рома от гр. Плевен Имало едно време един цар.

Един човек решил да си насади лозе на хубав хълм, огрян от слънцето. Изорал земята, насадил лозичките и започнал да се грижи за тях. След години лозето започнало толкова много да ражда, че човекът едвам смогвал да обере гроздето. От него правел вино, продавал го и полека-лека забогатял. Но един змей се научил всяка година да обира гроздето – но …

На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче.Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:– Туй момиче не го ща в къщи!– Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? – отговорил …

Живял някога един мелничар — човек сръчен, но стиснат до крайност. Воденицата му стояла край малка рекичка, а той, за да печели повече, издигнал здрав бент в края на гората. Водата се събрала зад него и образувала тихо езеро. Оттам, по тясна тръба, тя се изсипвала с мощ върху колелото и ден след ден мелницата работела без умора. Чувал след …

Една нощ императорът Чжуан Чжоу потънал в сън — и в този сън вече не бил император. Бил пеперуда. Лека, безгрижна, носена от вятъра, тя пърхала сред цветовете, опиянена от простото щастие да съществува. Нямало мисли за власт, за име, за минало. Само криле, въздух и свобода. В онзи миг нямало Чжоу — имало само пеперуда, която живее своя кратък, …

Цар Яяти лежал на смъртното си легло.Сто години живот тежали в гърдите му – и въпреки това, в очите му нямало покой. В стаята влязла Смъртта – тиха, неизбежна. — Почакай — прошепнал Яяти. — Не съм живял истински. Все бях зает — държава, власт, грижи… Забравих живота. Дай ми още време. Вземи някой от синовете ми. Смъртта го погледнала …

Един ученик стоял в двора на манастира и наблюдавал своя учител.Слънцето се спускало бавно, а въздухът бил тих, почти неподвижен. По пътя минал стрелец – прост човек, с лък на рамо и прашни обувки.Учителят го спрял. Двамата застанали настрани и започнали да разговарят спокойно, сякаш се познават отдавна. Ученикът гледал с недоумение.В ума му се блъскала една мисъл:Какво може да …

Излязла една мишка от дупката си – гладна, но и много самоуверена.Огледала се и какво да види – пред нея капан. А вътре – парче месо. Мишката присвила очи и се подсмихнала:— Аха… мислят, че ще ме хванат! Но не знаят с кого си имат работа. Обиколила капана отдалеч, като генерал на разузнаване.Погледнала желязото, огледала пружината. — Знам как работи …

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към …

Живял някога на този свят един човек. Той бил безкрайно богат. Имал много овце, цели стада коне и какъв ли не друг имот — пчелни кошери, воденици… Седна дума, бил толкова богат, че в страната му го сочели с пръст. Този човек имал и двама сина, и двамата разхайтени: по цял ден скитали без работа и дори през ум не …