ПЕТЛЕТО, КОТАРАКЪТ И МИШЛЕТО

-Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле. -О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам! -Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико? -Не , не, мамо! Слушай.Тая сутрин излязох от избата.Като си подтичвах по двора, изведнъж забелязах две животни, които не бях виждал досега. -Господи! – прекъсна го изплашената майка мишка. – Какви бяха те? -Не знам. Едното, с войнствен вид, имаше на главата си яркочервен шлем, гласът му беше остър и дързък.Какво грозно животно!Очите му бяха кръгли и зли. От време навреме разперваше над бедрото си някаква особена ръка, облечена с пера и попрехвръкваше. -А! – възкликна майката мишка, като въздъхна с облекчение. – Ти си видяло петела! А другото животно какво беше? -О, другото животно беше много хубаво! – каза с въодушевление неопитното мишле. – Кожата му беше от гладко кадифе, опашката му дълга и мека, имаше уши и мустаци като нас!Ако онова грозно животно не беше ме изплашило ненадейно с дрезгавото си провикване, веднага щях да се затичам натам и да се хвърля в прегръдките му!Ала аз бързо побягнах и ето ме тук! -Клетото ми дете, добре, че си се отървало! – каза майката мишка. – Животното, което ти е харесало, крие под кадифето на краката си железни нокти – то е било котката, нашият ужасен враг, който всеки ден изяжда много любопитни и неопитни мишки като тебе. -Бррр… – извика мишлето разтреперано. – Ами другото, грозното животно? -Това, което ти наричаш грозно животно, е било едно невинно петле.Вярно е, че то се надува с пернатата си опашка и с червения си гребен, който прилича на шлем, но всъщност то е безобидно животно…Както виждаш, никога не бива да се доверяваш на външността, мишле мое!