Гълъбицата и водата

Една гълъбица, измъчена от силна жажда, летяла дълго в търсене на вода. Кръжала над полета и покриви, докато силите ѝ започнали да я напускат.

Изведнъж съзряла нещо, което ѝ вдъхнало надежда — на стената на една къща имало изрисуван тас, пълен с бистра вода. Блестял на слънцето толкова убедително, че изглеждал съвсем истински.

Гълъбицата се спуснала веднага.

Опитала се да пие.

Ударила се в стената.

Отдръпнала се, отново се втурнала — пак удар. Още веднъж. И още веднъж.

Вместо да спре и да се огледа, тя все по-настойчиво се хвърляла към измамния образ, докато накрая паднала без сили на земята.

В последния си миг прошепнала:

„Подмами ме измамата… А водата беше навсякъде около мен.“