www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Един стар дървар тръгнал в гората за дърва.
Намерил кух дъб, замахнал със секирата и сечал, докато дървото не рухнало с глух тътен.
Започнал да го цепи — и вътре, в кухината, открил кожена торба.
Отворил я… пълна със златни жълтици.
Сърцето му трепнало.
Но вместо да се зарадва напълно, той се намръщил и си казал:
— Гората не е моя… дървото не е мое… тогава и парите не са мои.
Чуждо е това. Трябва да намеря стопанина.
Окачил торбата на колата и тръгнал към селото.
По пътя го срещнал един сиромах — дрипав, запъхтян, с очи като на изгубен човек.
— Не си ли намерил нещо? — извикал той.
— Намерих — отвърнал дърварят.
Очите на сиромаха светнали:
— Загубих торба с пари! Продадох си юницата… всичко ми беше вътре!
Дърварят му посочил торбата.
Сиромахът бръкнал, извадил жълтиците… погледнал ги… и рязко ги изпуснал.
— Не са мои! Моите бяха бели… тези са жълти.
— Чудна работа… — замислил се старецът.
— Крадени са! — отсекъл сиромахът и хукнал да търси своето.
На другия ден старецът решил:
Ще намеря крадците.
Отишъл в най-дълбоката гора.
Там, край огън, срещнал хайдути.
— Крадци ли сте? — попитал той.
Те се засмели:
— Ние не крадем от бедните. Наказваме крадците.
— Къде да ги търся тогава?
Войводата посочил надолу:
— В дворците.
Слязъл старецът в града.
Влязъл в царския дворец — злато, коприна, важни хора.
— Търся крадците — казал той спокойно.
Един брадат големец се надигнал:
— Какви крадци?
Старецът показал торбата.
— Жълтици… намерих ги в гората.
Очите на големците светнали.
— Дай да ги пазим, дядо — казал брадатият. — Тук е сигурно място. Ела след една година.
Старецът се съгласил.
Минала година.
Старецът се върнал.
— Дойдох за торбата си.
— Закъсня — казал същият брадат. — Една година и един ден. Загуби правото си.
И го изгонили.
Старецът излязъл, почесал се по тила и тихо промълвил:
— Прави бяха хайдутите…
Крадците не са в гората.
Те са там, където крадат с думи… и с власт.