ПРИКАЗКИ

Две ловни кучета подгонили един вълк в гората. Вълкът бягал, прескачал трапищата, мушкал се в храсталаците и кучетата хвърчели подире му аха-ха — ще го хванат за опашката. По едно време вълкът се мушнал в шумака на една долчинка и търтил надолу. Кучетата загубили дирите му. Додето душели по земята да разберат къде се е дянал зверът, той излязъл от …

Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер. Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да …

Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла: – Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд. Дядото се съгласил. Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла – нищо не намерила. Когато да се върне, видяла …

Един приятел на Хитър Петър го срещнал един ден и му рекъл: – Научих се, че ти откраднали магарето. Нещастието е голямо, но ти недей се отчайва – така е било писано. – Ба, защо да се отчайвам! – казал Хитър Петър. – Напротив, аз се радвам. Голям късмет е, че не съм бил и аз на магарето!

Един гърбав човек веднъж замръкнал в гората до самодивски кпаденец. През нощта дошли самодивите и започнали да играят хоро. Като поиграли малко, видели човека, ни жив, ни умрял от уплаха. Хванали го и го накарали и той да се улови за хорото. Самодивите му казали: – Каквото викаме ние и ти ще викаш същото! Продължили да играят и да викат: …

Едно време мравката била толкова голяма и силна, че поискала да вземе работата на вола. Искала нея да впрягат в каруцата и да орат с нея. – Не може ти да храниш човеците – й рекъл волът. – Тази работа Господ е оставил на мене. – Защо да не мога? – отговорила му мравката. – Теб стопанинът те муши с …

Една седмица след като Тефимай Металумай (ние, мое Безценно съкровище, ще продължаваме да си я наричаме Тефи) направи онази малка грешка със счупеното копие, Чуждия човек, писмото-рисунка и другите работи, тя излезе отново за риба с Татко си. Трябваше да помага на Майка си в простирането на кожи по високите колове за сушене пред тяхната Неолитична пещера, но тя се …

Като съдия Настрадин Ходжа не можел по никакъв начин да установи кой е виновен – ответникът или ищецът – решил да накаже и двамата с бой с пръчки. Като извършил тази процедура, съдията облекчено въздъхнал: – Сега съвестта ми е чиста, защото виновният със сигурност не е избегнал наказанието.

Десетима глупака преплували една река. Като стигнали до другия бряг, поискали да се убедят, че всички са живи здрави. Един от тях започнал да брои, но забравил за себе си е преброил само останалите девет. "Само девет сме – казал той. – Един от нас сигурно е потънал." "Ти сигурен ли си, че си преброил правилно?" – попитал другият глупак …

За да видиш и да се докоснеш до Майтрея (Месията), било необходимо да го съзерцаваш по тантричен начин. За целта Асанга си намерил учител, който владеел тантричния начин на съзерцание на Майтрея, бил посветен от него и се уединил в пещера да медитира. През първите три години той съзерцавал строго по правилата, посочено му от учителя, като четял мантри. Но …