Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма. Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно лаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът: заедно с растителната храна …
Прочетете повече »
Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал: – Ако будисткото писание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма? Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е …
Прочетете повече »
Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш. – Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи. – Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш. Ле Дзи се обърнал …
Прочетете повече »
Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал. Учениците питали защо учителят не пише същите знаци на нещо постоянно? Но учителят начертал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянния видим божествен закон. Нищо няма да изтрие тези очертания." Така учителят разяснил силата на мисълта.
Прочетете повече »
Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …
Прочетете повече »
Кладенецът беше дълбок, затова и въжето беше дълго. Всеки път, когато изваждаха пълната кофа, въжето с мъка се навиваше. Водата в кладенеца беше прозрачна, но слънчевите лъчи не стигаха никога до дъното. Затова пък навсякъде, където те надничаха между камъните и стените, растеше зелена тревица. Долу в кладенеца живееше едно жабешко семейство. То беше попаднало там съвсем случайно, след като …
Прочетете повече »
В един доста заможен селянин имал здрави волове, но бил такъв скъперник, че постоянно ги давал да работят срещу наем, а ако през това време му потрябвало да превози нещо свое, той впрягал на мястото на воловете себе си и синя си и пак свършвали работата. еднъж така впрегнати отишли чак до гората за дърва. И понеже синът през всичкото …
Прочетете повече »
В дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.Ред с домати, ред със чушки, по-нататък чашки люшкат ярко шарени лалета – на дъгата с цветовете.А съвсем до магданоза грее и червена роза. Нищо че неделя днес е баба Мина им донесе,докато е още рано и водичка от герана – да не клюмат гладни-жадни като …
Прочетете повече »
Ниско падна небосклона. Вятърът със зъби трака. Пред вратата на балкона зъзнещ Врабчо вече чака. Мили мой приятел малък, знам, че идва гладна зима, но за мен щом има залък, и за теб роха ще има.
Прочетете повече »
Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка: — Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ