Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Щастливото момченце

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: — Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Прочетете повече »

Малката русалка

Далече, далече в откритото море водата е синя като листата на най-хубавия синчец и прозрачна като най-чисто стъкло. Ала тя е много дълбока — толкова дълбока, че нито едно котвено въже не достига до дъното. Трябва да поставят една върху друга много камбанарии, за да се стигне дъното на морето. Там долу живее морското население. Защото ние не трябва да …

Прочетете повече »

Най-ученият на света

Живял в далечен крайморски град един търговец, много богат човек. Той имал десетки дюкяни, пълни с хиляди товари стока. Всеки ден негови кораби влизали и излизали от пристанището, пътували по цял свят, разнасяли стоки и купували други. По всички царщини на земята било знайно името на тоя търговец. Той си имал само един син: друга челяд нямал. Когато порасло момчето, …

Прочетете повече »

Царство Лапандия

В далечната старинна страна Лапандия, на изток от херцогството Пияния, царувал пръв Лапан Храносмилателя, наречен така, защото след като изгълтвал макароните си, изяждал и чинията и прекрасно смилал всичко. Наследил трона му Лапан Втори, наречен Трилъжици, защото, докато лапал чорба, употребявал три сребърни лъ­жици едновременно: по една държал във всяка ръка, тре­тата я държала царицата и тежко й, ако не била …

Прочетете повече »

Къщи и дворци

Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали. — Попътува ли? — попита ме той. — Да, бях в Париж. — Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше? — Бях в Америка. …

Прочетете повече »

Пътят, който не водел никъде

От края на селото почвали три пътя: единият водел към морето, другият — към града, а третият не водел никъде. Всички, които Мартино запитвал, казвали все това. Отговорът бил един и същ: — А, оня път ли? Никъде не води. Няма смисъл да се тръгва по него. — Ама докъде стига? — Доникъде не стига. — Но тогава защо са …

Прочетете повече »

Кръст от океана

Един рибар от племето на цимшианите, който три слънца поред хвърлял напразно мрежата си да улови риба, много се натъжил. Докато изтеглял от водата каменната си котва, за да потърси ново място, той отправил молитва към океанските същества. Помолил се поне веднъж да има късмет. Загребал с веслата си до мястото, където подножието на висока планина се губело под водата …

Прочетете повече »

Принцеса и робиня

Принц Раздавач на храна бил велик вожд и воин на квакиутлите. Бил могъщ и всички му се подчинявали с изключение на неговата дъщеря. Принцесата често вършела неща, които съзнавала, че са направилни, въпреки заръките да не ги върши. Баща й много пъти я предупреждавал да не ходи сама в гората, защото е опасно. — Не от зверовете трябва да се …

Прочетете повече »

Знаменитият валеж в Пиомбино

Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опи­тало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джо­бовете. Но не успявали …

Прочетете повече »

Бръмбарчето Зум

Малкото бръмбарче Зум се прибра в чудна къщурка от стара кора. Пийна от менчето прясна вода, сгуши се в ъгъла и зарида: — Как ме обидиха, майчице, всички: белките, златките, двете лисички, дребните птичета, едрите птици, даже и слепите стари къртици. Как ме обиди кълвачът-ковачът, Гу раздавачът и Ежко шивачът, сойката Сийка и Горчо скорецът, водното конче, щурецът-свирецът… Вчера настигнах …

Прочетете повече »