Живот и смърт

Селянин и синът му орали заедно полето. Една змия ухапала юношата и той умрял. Бащата не обърнал внимание на смъртта на сина си и продължил да оре. Наблизо преминавал брамин и попитал:
– Кой е този юноша?
– Синът ми – отговорил селянинът.
– Защо не го оплакваш тогава?
Човек с раждането си вече прави първата крачка към смъртта. Скръбта и сълзите няма да помогнат на мъртвите – отговорил бащата.
И никой в семейството не оплаквал починалия. Майката казала:
– Животът е хотел: днес човекът идва, утре си отива.
Сестрата добавила:
– Хората приличат на дървата на сал, плаващ в морето: идва буря, разбива сала и пръсва дървата из морето и те вече никога няма да се срещнат. За миг хората се събират, а се разделят завинаги.
Жената добавила:
– Две птички летели заедно цял ден и цяла вечер. Вечерта кацнали на една и съща клонка, а на сутринта полетели: може би те ще се срещнат, а може би – не.