ПРИКАЗКИ

Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка.

Имало едно време… един човек, който много обичал приказките. Казвал се Ангел Каралийчев. Той не бил цар.Не бил магьосник.Но имал една истинска магия – умеел да разказва.

Имало едно време свят, в който всичко било направено от цветове. Не от камък. Не от дърво. А от цветове. Всеки цвят живеел самостоятелно и вярвал, че е най-важният.

Имало едно време една красива пеперуда. Казвала се Лира и имала крила като изгрев – златни, розови и малко лилави по краищата.

Имало едно племе. Не било нито най-силното, нито най-богатото.Но било оцеляло. И това било най-важното. Защото те умеели нещо, което другите не умеели –да забравят.

Имало едно време една покривка. Бяла.Чиста.Толкова голяма, че можела да скрие цял свят.

В една стая, пълна със спомени,стоеше едно момиче. Роклята ѝ беше от стари песни.От дискове, които помнят гласове.От касети, които пазят време. До прозореца беше студено. Навън зимата си отиваше бавно,а пролетта още не беше дошла. Всичко беше… между. И там, в това „между“,тя го видя. Момче. Също направено от музика.Също от спомени. Но неговите светеха по различен начин. Между …

В една голяма колонаживееха много малки хора. Те бяха различни. Носеха различни дрехи,говореха на различни езици,пееха по различен начин. Но когато започнеха да пеят…всички пееха за едно и също. За любов. На всеки етаж имаше песен. Някъде тиха.Някъде весела.Някъде бавна като приказка. Но всички се събирахав една голяма мелодия. А в средата стоеше диригентът. Той носеше дреха,в която имаше по …

Имало едно място, високо над света,където облаците спирали да бързат. Там, на ръба на скалата, стоял стар каменен съд.Никой не помнел кой го е изсякъл.Никой не знаел защо е там. Но когато валял дъжд…той се пълнел. И водата му не била обикновена. Свраките знаели това. Десетки от тях кацали по ръба,плискали се, размахвали криле,викали, смеели се по свой начин. За …

Имало едно време свят, в който сърцата не се намирали лесно. Не защото ги нямало…а защото били високо.Толкова високо, че висяли от полумесеца, като светли фенери в нощта. И всяко сърце чакало някой да го достигне. В този свят живеела една тийнейджърка. Не била нито най-бързата, нито най-силната.Но имала нещо странно – вярвала, че може да стигне дотам. Докато другите …