ПРИКАЗКИ

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана …

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил: Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: „Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали.“ Детето казало: „А аз си …

Загубил съня си цар Рашапутра. Извикал той Мъдрия, за да му върне съня. Мъдрия казал: „Царю, огледай своето ложе.“ Претърсили царското ложе и намерили в гънките на тъканта камък. Царят се зарадвал, мислейки си, че той е причината за неговите бедствия. Но сънят не се появявал.

Имало едно много хитро дяволче, което се престорило на петнадесетгодишно момче и станало чирак в църквата. Слушало много и изпълнявало всичко така старателно, че владиката казвал: – Не съм виждал досега друг толкова послушен чирак.

Един зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и пет …

На брега на Балтийско море, до самото устие на Неман, живеел един рибар с жена си. Дълги години живели те, но си нямали деца. Най-сетне им се родила ръщеря; лежи в люлката бяла, румена, здравичка. Мила била тя и веселичка като слънчицето, което сутрин играе по балтийските вълни. Родителите нарекли дъщеря си Неринга.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко.

Благословеният разказал притча за Колелото на закона. При изкусен преписвач дошъл почтен човек и поръчал да препише възвание към Бога, за което донесъл достатъчно пергамент.След него дошъл човек с поръчение да препише писмо, пълно със заплахи, и също дал пергамент, като подканил преписвана да приключи по-бързо.

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли?