ПРИКАЗКИ

Имало в старо време една магьосница с трима сина, които много се обичали. Но старицата не им се доверявала и мислела, че се стремят да откраднат силата й. Ето защо превърнала големия в орел и го пратила да обитава една скалиста планина. Виждали го от време на време да се вие в широки кръгове ту високо, ту ниско из простора. …

Вратата на големия дом на Сиатмулт, Създателя на дъжда, не приличали на вратите на домовете на скуемишките знатни фамилии и обикновените хора. На нея били изобразени с резба странни фигури и тя цялата и от двете страни била боядисана. Фигурите се различавали напълно от всички тотемни фигури, нарисувани по другите врати. И това имало своята причина: вратата била вълшебна и …

Имало едно време двама братя – двама Ивановци: Иван богатият и Иван беднякът. Къщата на Иван богаташа била пълна с всичко, с едро зърно – хамбарите, с млечни крави – ливадите, поляните – с вакли овци, фурната – с бели питки. От всичко много имал, а цялото му семейство – само той и жена му. Нямал си Иван богаташът нито …

Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало две деца. Децата биели кученце. — Защо биете кучето? — попитало момчето. — Защото ни се бие! — отвърнали децата. — Дайте ми го! — Ти …

Имало едно време един цар. Веднъж той излязъл на балкона и видял двора змия, която си играела със своите малки змийчета. Погледал ги царят и рекъл: — Колко щях да съм щастлив, ако имах и аз дете, което да мога да милвам. Че да не съм по-лош от тази змия, та нямам дори змийче? Чула съдбата думите на царя и …

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си: — Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни!  — Какво ще заповядаш да направим, господарю? — Как какво? Ще се преоблечем като дервиши, ще почнем да обикаляме из страната и ще …

Живяла едно време една бабичка. Тя имала само един син. Сиромашки живот карали бабата и синът й. Момчето събирало съчки в гората, продавало ги на пазара и с получените пари купувало хляб за двамата. Бабичката все учела сина си, че не бива да причинява зло на никого — нито на хората, нито на животните. Веднъж, когато се връщало в селото, …

Тук някога е имало селище. От селището сега е останал само един геран с кобилица и изсъхнала дървена кофа. Погледнеш ли дъното му, ще видиш да светлее колелце колкото стара пара. Иззидан е здраво с камъни, пристегнат с железни обръчи. Зидали са го майсторски ръце, щом е оцелял до днес. В знойните летни дни е утолявал жаждата на добитъка. Винаги …

Народният певец вярвал, че Марко Кралевити не е умрял. Той ще се върне някога и затова запял и заразказвал – ето какво: Един пътник от Царибродско тръгнал по белия свят печелбарство да дири. Пътувал той по суша и по вода, колко време – не се знае. При едно корабокрушение корабът го изхвърлил на един бряг. Съгледал нещастникът една пътека и …

Недалеч от Ждрелото имало малък извор. То било току до границата. Планинците наричали тази местност „Забел". Високи зъбери и вековни гори правят природата тук като омагьосана. Птиците се стрелкат от гнездата си и минават границата, а сянката им шие репризи по върховете на дърветата! Есен, когато листата се прошарят като палитра на вълшебен художник в жълто, червено, кафяво, зелено, хората …