ПРИКАЗКИ

Разказвачите от племето пони често разказват тази приказка, но ще я чуете и от други разказвачи на други племена от Великата долина. Преди много години индианците нямали понита и ходели на лов за бизони пеша, като бродели в продължение на много луни. Когато местели лагера си, за да следват стадото бизони, жените от племето имали за помощници големи, силни кучета. …

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …

Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият — годен, третият — неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, па им казал: — Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; …

Живял някога на този свят един богат човек, който имал един-единствен син. И когато синът пораснал и навършил седемнадесет или осемнадесет години, баща му го оженил за много разумна девойка. Няколко години след женитбата на сина си богаташът умрял. А сина съвсем го домързяло — не мръдвал от топлото легло ни зиме, ни лете и непрекъснато хленчел, студено му било. …

Имало едно време един мъж и една жена. Те нямали деца. Тези хора били добри и щедри: някои давали милостиня с паничка, а те с каче раздавали; други с качета давали, а те с чували подарявали, нищо не им се сви¬дело. «Ех, за какво ни е нашето богатство? — казвали те. — Нали си нямаме деца да им се радваме…» …

Всяка заран Латинка бързала към чаршията, където се гушело килийното училище. От руменото й лице не слизала усмивката. Алената й престилка греела, а дългата й риза от лен и коноп с втъкани жълти райета на групички придавали на тялото й грациозна елегантност. Тя стъпвала леко като кошута! Всекиму ще каже „Добра среща“, „Добра стига“. Преди да кривне в уличката, непременно …

Тя била по-малката сестра на чумата. И тя е грозна, дрипава. И тя идва, когато Господ я изпрати. На жена, която е рошава, й думали, че прилича на холера. Много свят е покосила и тази болест. Има световни паметници, издигнати там, където смъртта е властвувала. Най-известната болест и до днес е. 

В късна доба, когато петел не пее и нищо не шуква, дошли трите сестри орисници. Те били наметнати със сиво-бели воали, с разплетени дълги коси, надвесвали се над детето и тайнствено нареждали. Първата била жестока и по-желала на следващия ден момчето да бъде мъртво. Втората, малко по-снизходителна, определила след седмица да умре; но предсказанието на третата орисница било последно и решаващо. …

Свети Трифон е покровител на лозята. Роден е около 225 година в малоазийската провинция Фригия. Неговият празник, останал в календарната обредност, се нарича Трифон Зарезан. Стародавна притча за Трифон Зарезан гласи, че когато отивал да реже лозето си, по пътя срещнал света Богородица с детенцето си в ръце. Той й се присмял, че е добила дете без баща. Домъчняло й …

Имало едно време един грамаден омар и седем малки омарчета, които стояли върху една скала сред морето. Време било малките омарчета да си лягат. — Молим ти се, разкажи ни една приказка за приспиване! — казали те. — Да, да, разкажи ни, молим ти се! — извикали и мидите, които се били прилепили към скалата. — Добре, ще ви разкажа! …