ПРИКАЗКИ

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Отдавна, толкова отдавна, че времето не може да се изброи със слънца и луни, един вожд на племето хайда със сина си, който бил принц, тръгнали по островите на своите хора с голямо кану върху главната земя. Целта им била да намерят повече храна и олио за големия празник. Когато свършили с пазара, поели по обратния път към дома. Като …

В едно планинско село живеел един момък. Наричали го Ахмак Добри, защото бил много глупав. Цял живот той не бил слизал долу в равнините да види други села и нови хора. Израснал си див като козел.Дошло време за женитба. Майка му била хитра жена, та успяла да склони една хубава мома от голямо село край Струма да му стане жена. …

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан. -Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба без …

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди. Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори. – Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин. – Спомних …

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила: – Нека родя син, пък дори да е змейче. Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл …

Един цар имал трима синове. Когато наближила смъртта му, той разделил царството си на две и дал на двамата си по-големи сина по половина, а на най-малкия си син дал коня и сабята си. Всички били доволни от делбата и когато старецът умрял, двамата братя станали царе, а третият възседнал бащиния си кон, взел тежката сабя, простил се с братята …

Един вампир, преправен на човек, бил твърде любезен и симпатичен. Той ходел по селата и полята и с когото се срещнел, искал да се побратимява. В старо време това било голяма чест, затова никой не му отказвал. Побратимените си разменяли пръстените. Никой обаче не подозирал, че пръстените, давани от вампир, били чудовищни. Щом човек ги сложел на пръста си, те …

И ето, че някой, като се приближил, го попитал (Исус Христос): „Учителю Благи! Какво добро да направя, за да имам вечен живот?“ Онзи отговорил: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Ако искаш вечен живот, спазвай заповедите.“ „Кои?“ Исус казал: „Не убивай не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си …