Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: — Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вятъра лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …
Прочетете повече »
В едно малко японско селце живеел преди много години един старец със своята жена. Веднъж мъжът отишъл в планината за сухи съчки. Като се уморил да ги прави на вързопи, той седнал върху един дънер да похапне. Тогава едно мършаво бяло куче кротко се приближило до него. — Горкото куче — рекъл той, — трябва да си гладно. Дръж, хапни това. …
Прочетете повече »
Когато шареното човече дошло на този свят, даже черните котки били сиви, а да не говорим за сивите котки — те си били такива, но си представяли, че кой знае какви са били. А човечето се спряло и се чудело накъде да тръгне — всичко било толкова сиво, че нищо не се виждало. Сивият път бил точно пред човечето сред …
Прочетете повече »
Свраката намери късче синьо стъкло и си рече: „Ще го отнеса в гнездото си вместо огледало". Взе го в човката си и полетя. Над реката се изви ястреб. Свраката се уплаши, пусна стъклото във вира и се скри в клоните на една върба. Успокои се, но за стъклото й беше жал. Зимата премина, ледовете по реката се стопиха и водният …
Прочетете повече »
Веднъж котката срещнала лисицата в гората. Тъй като мислела, че лисицата е много умна, много е живяла и патила и е на голяма почит в целия свят, спряла я и радушно я заговорила: – Добър ден, Кумичке-Лисичке, как си, какво правиш? Как преживяваш в тия усилни години? Лисицата, която била ужасно високомерна, огледала котката от главата до петите, придавала си …
Прочетете повече »
Тлинкитът разказва, че когато светът бил още млад, Бобърът и Таралежът били приятели. Таралежът пазел своя приятел от мечки и не губел търпение, когато се случело Бобърът да му изиграе някой номер. Бодливкото не бил особено умен и много от животните му се присмивали, но все пак гледали в такива моменти да стоят настрана от бързата му силна опашка. Един …
Прочетете повече »
Индианците от племето хайда разказват, че Жената на прилива и отлива на Големия пролив винаги била отрупана с работа. Едно от задълженията й било да следи за приливите и отливите на Северозападния бряг. Лягала по гръб и вдигала крака или ги спускала. Когато краката й били горе, водата прииждала и се увивалаа около скалите далече навътре по брега. А когато …
Прочетете повече »
Имало едно време един дядо и една баба. Те имали три дъщери. Двете обичали да се гиздят и да се веселят, а третата била кротка и скромна. На по-големите дъщери сукманите били шарени, кондурките – натъкмени, мънистата – позлатени. А на Машенка сукманчето било тъмничко, но очите й – светлички. На Маша красотата се криела в косата – дългата й …
Прочетете повече »
Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите. — Момчето и без ум може да мине, …
Прочетете повече »
Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа: — Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка! Заприиждали отвсякъде към двореца царски синове, деца на назири и везири — с една дума, твърде много хора, но никой не можал да угоди на царя. Явил се …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ