ПРИКАЗКИ

Знаеш ли колко са месеците в годината? – Дванайсет. А как се казват? – януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември. Щом свърши единият месец, веднага започва другият. И нито веднъж не се е случвало февруари да дойде преди да си отиде януари, а май да изпревари април. Месеците идват един след друг и никога …

По горския път се задала една кола, натоварена с нови секири, току-що излезли от ковачницата. Младите дръвчета, които растели покрай коловозите, се разтревожили, зашумели с листа, захванали да си шепнат. — Какво има? — попитал един стар бук, който се бил разположил навътре в гората. — Свършено е с нас! — отвърнали дръвчетата. — Защо? — Защото в гората пристигнаха …

Една лисица надула два меха — напълнила ги с въздух, вързала ги, метнала ги на гръб и тръгнала. Преди да излезе, поръчала на своите две лисичета: — Рожби опашати, тая нощ ще бъдете сами, лягайте в дупката, затворете си очите и спете! Да не сте посмели през нощта да излезете навън, защото, светне ли месечината — по гората тръгва Халата. …

Имало едно момче, което искало да се жени. То било много даровито и способно, та смятало да си намери мома умна и досетлива. И тръгнало да я търси. Минало през една гора. Видяло една баба, която събирала дръвца. – Добър ден, бабо – поздравилo я момчето. – Дал ти Бог добро, синко. Къде отиваш? – Отивам да си търся щастието. …

Лястовицата си направила гнездо на една греда под стряхата и си излюпила лястовички. Направило си гнездо под една керемидка и врабчето и си излюпило врабчета. Но години наред врабчето все го сполитало нещастие – котката издебвала малките врабченца и ги изяждала, или пък счупвала яйцата. Натъжено гледал врабецът как на близката слива лястовичката учи лястовичетата да хвърчат, да правят гнезда …

Веднъж Хитър Петър като орал, намерил една стара пара. Намислил да я занесе на царя. Тръгнал за царския палат, но вратарят го спрял и му казал: – Ще те пусна, ако ми обещаеш половината от наградата, която ще ти даде царят. Докривяло на Хитър Петър, но му обещал и вратарят го оставил да влезе. Поднесъл той парата на царя. Владетелят …

Имало един тепавичар, който ходел от село на село и събирал шаячните платове, които жените тъчели на становете си. Един ден вързал платовете на бали, метнал ги на коня и тръгнал към тепавицата, за да ги тепа. Тя била много далече, докато иде, докато си свърши работата, докато тръгне, денят изминал. Вървял покрай реката, когато взело да се мръква. По …

Преминавайки през Сун, на изток от Чжу, Ян Дзи се отбил в една страноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и безобразна. Безобразната той ценял, а красивата пренебрегвал. На въпроса на Ян Дзи каква е причината за това, човекът отговорил: – Красавицата сама се любува на себе си и аз не разбирам в какво се състои нейната красота. Безобразната сама се …

К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа. – Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.

Попитали Андаки: "Разбирането и добротата са част от суфисткия път. Защо е необходимо там да има нещо друго освен любов и красота, защо например там трябва да има знания и течението на времето? И такива неща като съмнения и забележки?" ..— Той отговорил: "За съзряването на прасковата са необходими слънце и вода. Вие не сте ли виждали какво става, когато …