ПРАВИЛАТА ЗА ЖИВОТА

Имало едно време високо в Рила планина едно малко планинско село, сгушено между борове, мъгли и студени извори. Хората там вярвали, че в планината живее стар Пазител, който знае истинските имена на всички неща — на вятъра, на снега, на орлите и дори на човешките мисли.
В това село живеело момче на име Радослав.
То било добро дете, но имало един недостатък — искало всичко наведнъж.
Искало да стане най-силният.
Най-умният.
Най-обичаният.
Да му се възхищават.
Да командва.
Да бъде над всички.
Когато някой старец му казвал:
— Недей бърза.
Радослав отвръщал:
— Аз не съм като другите!
А планината слушала.
Една зимна вечер, докато виелицата удряла дърветата, при момчето дошъл непознат старец с дълго тъмно наметало.
Очите му били спокойни като езеро без вятър.
— Ти много искаш — казал старецът.
— Защото мога повече от другите! — отвърнал Радослав.
Старецът се усмихнал леко.
— Никога не излизай вън от границите на възможното.
— Няма невъзможни неща! — гордо казало момчето.
— Има — отвърнал старецът. — И най-страшното е, че човек разбира това едва когато вече е разрушил душата си.
После му подал малко сребърно звънче.
— Това е Звънчето на първия глас. Когато сърцето ти заговори тихо, слушай него. Не шума на хората.
И изчезнал в снега.
На следващия ден Радослав тръгнал към града.
Там срещнал човек с кадифени дрехи и мазен глас.
— Ти си необикновен! — казал човекът. — Роден си да управляваш другите.
Звънчето в джоба на Радослав тихо звъннало.
Но момчето не го послушало.
После срещнал друг човек.
Той казал:
— Ако ми служиш, ще станеш богат.
Звънчето пак звъннало.
Но Радослав си помислил:
„Може би това е моят път.“
После срещнал жена с красиви очи.
— Обичам те — прошепнала тя. — Но първо ми дай всичко, което имаш.
Звънчето този път зазвъняло силно.
Но момчето вече било забравило гласа му.
Минали години.
Радослав станал богат.
Хората му се кланяли.
Някои му се страхували.
Други му завиждали.
Но вечер, когато оставал сам, в къщата му било студено като в пещера.
Никой не го обичал истински.
Един ден тръгнал обратно към планината.
Снегът скърцал под краката му.
Боровете шумели.
А вятърът сякаш шепнел:
— От първия глас на съвестта си не се дели…
Когато стигнал старото село, намерил колибата на непознатия старец.
Но вътре нямало никого.
Само огън в огнището.
И на стената — издълбани думи:
„Свободен ако искаш да си — в добродетелта стой.“
Радослав паднал на колене.
Тогава разбрал:
че не силният е свободен,
не богатият,
не хитрият,
а онзи, който не предава собствената си душа.
В този миг старото звънче само звъннало в джоба му.
Тихо.
Чисто.
Като първия сняг.
А навън над планината започнала пролетта.

от Учителя 02.02.1917г

Никога не излизай вън от границите на възможното!

Не искай за себе си и за други това, което не знаеш дали е полезно или вредно.

Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От де да знаеш, може би в него се крие твоето добро.

Никога и никъде не упорствай против истината. Никога и никъде не се колебай против добродетелите.

От човек двуличен се пази. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен, стой настрана!

Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел-хранител пази.

Това, което ти кажеш за другите дръж го за истинско мерило.

От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълк овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай.

Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.

Когато ти говори някой за любов, питай го какво иска – дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат.

Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита.

Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопай, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че може да те възсяда. Всеки, който се надига повече от тебе, знай, че иска да те управлява.

На превзет човек съвет не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл – дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са си.

Зло в добро не можеш да го преобърнеш, но можеш да го заместиш, затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.

Свободен ако искаш да си в добродетелта стой! Тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост винаги ще си защитен!