ПРИКАЗКИ

В една гора сред буки стари две зайчета — добри другари — живеели дружно и честито и в дъжд, и в слънце на открито. Под клонест бук спрял Сиводрешко, под млада шипка — Бързобежко. За тях от всички на земята най-хубава била гората — гората, дето са родени, гората с клоните зелени, с дъха на ягодите пресни и с веселите птичи …

В един град, недалеч оттук, живяло чернокосо момиченце. То много обичало скъпите и красиви неща. Имало си шкафче, в което били подредени гипсови котенца, порцеланови кученца, мъхести маймунки, кожени зайчета, джудженца с островърхи калпачета и какво ли не още. Момиченцето по цял ден си играело с тях и можело с часове да милва изкуственото кученце или да разговаря с гипсовите джуджета. …

Преди много години двама бедни дървари се връщаха в къщи през голяма борова гора. Беше зима и тая нощ цареше лют студ. Дебел сняг покриваше земята и клоните на дърветата; мразът току прекършваше малки вейчици от двете страни на дърварите, а когато дойдоха до планинския поток, той висеше неподвижен във въздуха, защото Леденият цар го беше целунал. Бе толкова студено, …

Когато светът бил още млад, една голяма птица с многоцветни пера кацнали на океана пред индианско селце на Северозападния бряг. Младежите от племето направили опит да я застрелят. Подгонили я откъм брега и с лодките си. Но не я улучили, Един вожд на име Златен орел стоял на брега със своя роб Синя сойка. Вождът с тъга забелязал колко слаби …

Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един път братята заминали на пазар, а жените им, снахите, започнали да му подвикват: – Отиди, Емеля, за вода. А той им отвръща от печката: – Не …

В едно царство имало закон да не се палят вечер свещи. Тоя закон не се спазвал само в една къща, дето живеели три сестри. Една вечер царят, като ходел по обиколка, видял, че в тази къща гори свещ. Той спрял до прозореца и чул какво си приказват сестрите. — Да ще царят да ме вземе — рекла най-голямата сестра, — ще …

Умрял в едно село един богаташ и повикали попа да отслужи в църквата заупокойна молитва. Преди да отиде в църквата, попът се отбил в месарницата да си купи месо. Поискал той да му претеглят едно овнешко бутче, взел го и си тръгнал. А на улицата го издебнал изотзад Чомар — кучето на селския кмет, грабнал месото и дим да го …

Неповторимите фиорди по созополското крайбрежие са останали и до днес с името „Пиратските фиорди". Дали името е дошло от набезите на мореплаватели за богатото наследство в този град, или от скалистите лабиринти, приютявали корабите на търсещите „златното руно"? – не се знае. Но природните дадености на Созопол (Аполония) са част от културно-историческото начало на Странджа и са много благоприятни за …

На връх Погледец, недалеч от Самоков, където при тих ветрец листата на старите буки потрепват и разказват легенди, лежи, според народното вярване, последният български цар на Второто българско царство – Иван Шишман! По християнски обичай гробът му е обърнат на изток. И християни, и мюсюлмани приели това място за свято и се покланяли пред величието на цар Шишман със своите …

Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива. И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало …