Умната мишка

Излязла една мишка от дупката си – гладна, но и много самоуверена.
Огледала се и какво да види – пред нея капан. А вътре – парче месо.

Мишката присвила очи и се подсмихнала:
— Аха… мислят, че ще ме хванат! Но не знаят с кого си имат работа.

Обиколила капана отдалеч, като генерал на разузнаване.
Погледнала желязото, огледала пружината.

— Знам как работи това. Само да го докосна — край с мен. Но аз не съм глупава.

Приближила се малко.

— Няма нищо лошо да помириша… отдалеч.

Подушила въздуха.
Месото ухаело силно.

Направила още една крачка.

— Само още малко… да усетя по-добре.

Още една крачка.

Сега вече била съвсем близо. Очите ѝ светнали.

— Аз контролирам положението…

Навела се.

Докоснала.

Щрак!

Капанът се затворил мигновено.

И в последния миг мишката разбрала нещо просто:
не глупостта я е погубила… а увереността, че не може да сгреши.