ПРИКАЗКИ

Повя южнякът. Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака, и пуснаха тънки стебла. Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини. Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна: — Всичко хубаво е златно! — рече то. — Златно е житното зрънце, златно е ясното …

Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на заранта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил …

Отдавна, много отдавна, в страната на микмаките живеел велик вожд, воин и магьосник на име Тийм. Бил голям приятел на Глускап, който също бил могъщ творец на магии; ала Глускап не притежавал великата способност на своя приятел. Тийм можел да става невидим и да слуша незабелязан разговорите на техните неприятели. Живеел край Атлантическия океан със своята сестра, която му помагала …

Имало едно време един цар на име Берендей. Той имал трима сина. Най-малкият се казвал Иван. Царят имал великолепна овощна градина, в която растяло ябълково дърво със златни ябълки. Започнал някой да спохожда царската градина и да краде златните ябълки. Дожаляло му на царя за градината. Заповядал той да я пазят. Но нито един пазач не могъл да хване крадеца. …

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали му Главчо. Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си: — Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано …

Имало едно време един цар. Веднъж той излязъл на балкона и видял двора змия, която си играела със своите малки змийчета. Погледал ги царят и рекъл: — Колко щях да съм щастлив, ако имах и аз дете, което да мога да милвам. Че да не съм по-лош от тази змия, та нямам дори змийче? Чула съдбата думите на царя и …

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си: — Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни!  — Какво ще заповядаш да направим, господарю? — Как какво? Ще се преоблечем като дервиши, ще почнем да обикаляме из страната и ще …

Живяла едно време една бабичка. Тя имала само един син. Сиромашки живот карали бабата и синът й. Момчето събирало съчки в гората, продавало ги на пазара и с получените пари купувало хляб за двамата. Бабичката все учела сина си, че не бива да причинява зло на никого — нито на хората, нито на животните. Веднъж, когато се връщало в селото, …

Една тъжна истина, която народът ни превърнал в легенда! Денят бил тъжен и задушен. Хората се тълпели пред вратите и цъкали с уста – докъде ще ги доведе тази страшна суша. Шумата по дърветата се спекла и се ронела. Изво¬рите пресъхнали. Небето като нагорещен връшник захлупвало селото и сипело жарава върху земята. Тази вечер слънцето гавнало в облак. Светкавици раздирали …

В късна доба, когато петел не пее и нищо не шуква, дошли трите сестри орисници. Те били наметнати със сиво-бели воали, с разплетени дълги коси, надвесвали се над детето и тайнствено нареждали. Първата била жестока и по-желала на следващия ден момчето да бъде мъртво. Втората, малко по-снизходителна, определила след седмица да умре; но предсказанието на третата орисница било последно и решаващо. …