ПРИКАЗКИ

Живял някога един ловец. Той имал син. Ловецът умрял, а вдовицата му — умна жена — дала момчето да се учи. Синът на ловеца бил способен и скоро вече четял свободно. Когато навършил петнадесет години, веднъж на връщане от учителя си видял на улицата да играят деца.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал: – О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз? Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят. – В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.

Всяка заран Латинка бързала към чаршията, където се гушело килийното училище. От руменото й лице не слизала усмивката. Алената й престилка греела, а дългата й риза от лен и коноп с втъкани жълти райета на групички придавали на тялото й грациозна елегантност. Тя стъпвала леко като кошута! Всекиму ще каже „Добра среща“, „Добра стига“. Преди да кривне в уличката, непременно …

Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: „Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия“.

Докато пътувал с учениците си, Конфуций видял жена, която ридаела край могила и попитал за причината за скръбта й. „Мъка – отговорила тя, – свекърът ми беше убит тук от тигър, после съпругът ми, а сега и синът ми загина от същата смърт.“ „Но защо не се преселихте оттук?“ „Тукашното правителство не е жестоко.“ „Ето, виждате ли! – възкликнал учителят. …

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: „Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш.“

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат: – Ела с нас, ава! Той отговорил: – Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със …

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля нa храма:– Какво е дзен?Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:– Ние не говорим в стаята за медитации.Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:– Тук четем книги в тишина.Когато отишли в кухнята, настоятелят не …

Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял ден, като му поставяли зобница …

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!“ Тия думи извика едно …