ПРИКАЗКИ

Елин ПелинДалече, далече- там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, детоЛедовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитвас тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние.

Живял някога на брега на морето стар рибар със своя единства син. Те били много бедни. Цялото им богатство се състояло от една стара лодка и кърпена рибарска мрежа. Младият рибар помагал на баща си и по цял ден пеел песни.

Имало едно време един рибар. Той бил вдовец, нямал деца. Живеел сам. Веднъж отишъл на риболов, но не уловил нито една риба. Само една костенурка попаднала в мрежата му. Рибарят си казал:

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал:

Един овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът свирел с кавала си и обикалял овцете, та да се напасат по-хубаво.

от Ханс Кристиян Андерсен По времето, когато е писана приказката (1845 г.), серният кибрит е бил сравнително ново изобретение и обикновено се произвеждал и продавал от бедни хора на отделни клечки, а не като днес – в кутии, като често е служел за прикритие на просия, която била забранена.

Ах, веднъж ли, дваж ли вечев книги, вестници и речистава дума за хлапетакато тези тука двете,Макс и Мориц назовани,но със прякор „хулигани“!

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЖивели едно време дядо и баба със своята пъстра кокошчица. Хранили я, гледали я и ден подир ден се надявали да им снесе яйчице. Изтекли три години и тя снесла, ама не какво да е яйчице, ами златно. Зарадвали се старците, зачудили се що да сторят – не могат на очите си да повярват, че тяхната кокошка е …

Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от яйцето беше излязло нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце. – Дали не е пуйче? – си помисли майка патица.

Веднъж, преди много, много години, срещнах едно тигърче. То беше съвсем слабичко. — Горкото тигърче! — извиках аз. — Та ти си ми съвсем слабичко! Искаш ли да си похапнеш малко кокали? — Не, благодаря! — отвърна тигърчето. — Не обичам кокали. Аз ям думи и затова обичам приказки. От тях надебелявам. — Ст приказки ли?!