ПРИКАЗКИ

Отдавна, толкова отдавна, че времето не може да се изброи със слънца и луни, един вожд на племето хайда със сина си, който бил принц, тръгнали по островите на своите хора с голямо кану върху главната земя. Целта им била да намерят повече храна и олио за големия празник. Когато свършили с пазара, поели по обратния път към дома. Като …

Има на този свят и добри хора, има и лоши, но има и такива, дето и от брата си срам нямат. Точно при такива хора попаднала Малечка-Палечка. Останала тя сираче, взели я тези хора, отхранили я и я замъчили от работа: тя и тъче, тя и преде, тя и шета, за всичко – все тя. А господарката й имала три …

Имало едно време хубаво мо¬миче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му. Момичето толкова се прочуло, че и царят се научил за хубостта му. Той поискал да се ожени за него. Пратил хора да го доведат в двореца. Царските пратеници отишли, ззели момичето, качили го на царска кола и потеглили. …

Имало едно време една майка и един син. Майката се казвала Асмар, а синът Бахдо. Веднъж майката извикала сина си и му рекла:— Синко, ти нямаш баща, който да печели и да ни храни. До днес аз просех милостиня от добрите хора и така те отгледах, но сега остарях, нямам вече сили, затова иди при някой майстор и се научи …

Някога, в незапомнени времена, живял един стар селянин със своята баба. Много грижи създавала бабата на стареца. Тя, да си кажем правичката, била несръчна и при това много глупава. Веднъж селянинът купил на пазара прежда, занесъл я в къщи и помолил бабата да му изтъче от нея гащи. Мъчила се, мъчила се бабата — нищо не можала да направи. Видял …

Живял едно време едип цар, който имал четиридесет сина. Един след друг всички заминали за далечни страни да си покажат силата и храбростта. Дошъл ред най-после и на най-малкия син. Той се казвал Бадикан. Бащата дал на Бадикан своя меч, лък и стрели, снабдил го с пари и се сбогувал с него. Царският син възседнал коня си и се отправил …

Подопа планина – „Родината" на Орфей и китените халища е пленявала всеки, който стъпи в дебрите й. Чуваме напеви от лирата на вълшебния певец Орфей! Поплискват ни водите на река Арда… Водите на река Арда се провират под скалист мост, който се знае като „Дяволски мост". Едно предание гласи, че божественият Орфей често сядал на камъка и се наслаждавал на …

Народният певец вярвал, че Марко Кралевити не е умрял. Той ще се върне някога и затова запял и заразказвал – ето какво: Един пътник от Царибродско тръгнал по белия свят печелбарство да дири. Пътувал той по суша и по вода, колко време – не се знае. При едно корабокрушение корабът го изхвърлил на един бряг. Съгледал нещастникът една пътека и …

Сред свитата на Дионис често можело да се види бог Пан. Когато Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала, хукнала да бяга. Защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл на Олимп. Всички богове се зарадвали …

В началото нямало земя и хора. Навсякъде се простирало само безкрайно море. Господ живеел в небето като птица. Бил сам в цялата вселена – нямал никого за другар, с който да разговаря и да прекарва времето си по-весело. Веднъж Господ прелетял над водата и видял сянката си, отразена във вълните. Извикал й „Стани!" и сянката се изправила пред него като човек, …