ПРИКАЗКИ

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: „Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам“.

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици.

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.

Един човек попитал учителя Ли Дзи: – Защо цениш празнотата? – Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Царувал някога в Багдад един цар. Един ден той казал на своя везир: — Искам да издам една заповед само за да видя дали ще я изпълни населението. — Прави, каквото искаш, воля твоя — отвърнал везирът.

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца. – Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, …