ПРИКАЗКИ

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.

Какво е туй куче? — попитал овчарят. — Вълча порода — отговорил продавачът. — Дали ще ми пази стадото от вълците? — Цяла глутница да излезе насреща му, пак ще я прогони. Овчарят купил кучето и го отвел в кошарата си. Една нощ пристигнал вълкът и грабнал най-хубавата овца. Метнал я на гърба си. Кучето лавнало и се втурнало да …

Живели някога в един град трима кьосета. Те всеки ден излизали пътя и мамели, както им падне, срещнатите селяни. Но ето че веднъж един селянин на име Яро изпратил сина си в града да продаде кравата им.. — Внимавай, синко, по-малко от три жълтици не взимай за крава? — нашата крава е хубава, млечна!

Само най-храбрите и най-силни ловци от племето тлинкити дръзвали да убиват тюлени. Стрелите и копията били съвсем недостатъчно оръжие за тези огромни, яки животни. Един ден, в разгара на свирепа битка между ловците-тлинкити и морските лъвове при Сий Лайън Рок, с един замах на опашката най-едрото животно убило вожд от племето.

Веднъж през нощта, когато всички си тръгнали и учениците легнали да спят, Никодим отишъл при Исус и го допитал: „Какво трябва да направя, за да вляза в Царството на Бога?“Исус казал: „Докато не умреш, нищо не е възможно.Ако умреш, само тогава ще можеш да влезеш в Царстото Божие. ТакъВ, какъвто си – ти трябва да умреш, едва тогава ще можеш …

Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на крайселската река, той смахмузил магарето — да мине по-бързо, и го подканил: — Де, Марко!

Гарванът-вълшебник огладнял. Той често бивал гладен, тъй като превръщането на едни неща в други изисквало много труд, а легендите на племето хайда разказват, че Гарванът бил може би най-големият гладник от всички, които правели магии. В този ден той решил да излезе със своето кану и да улови малко риба. Навлязъл в океана и уловил голямо количество риба, но щом …

Живял някога един ловец. Той имал син. Ловецът умрял, а вдовицата му — умна жена — дала момчето да се учи. Синът на ловеца бил способен и скоро вече четял свободно. Когато навършил петнадесет години, веднъж на връщане от учителя си видял на улицата да играят деца.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал: – О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз? Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят. – В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.