ПРИКАЗКИ

Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод.Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си.

Един момък имал двойка вълшебни волове, които можели да говорят и то по-умно от най-мъдрия старец. На един празник те му рекли:

С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани …

Един евреин дошъл при учителя си и казал: – Раби, помогни ми. Аз изпълнявам заповедите на Тора, само една заповед не ми се удава: „И възлюби Господа Бога твоего.“ Какво да правя? Аз не го обичам! Учителят му отговорил: – Ако е така, то ти със сигурност не изпълняваш още една заповед: „И възлюби ближния си като самия себе си.“ …

Царството небесно е подобно на десет деви, които са взели светилниците и са излезли да посрещнат жениха си. Сред тях имало пет мъдри и пет неразумни. Неразумните, като взели светилниците, не налели масло в тях. Мъдрите заедно със светилниците си взели и масло. И тъй като женихът закъснял, те задрямали и всички заспали. В полунощ се разнесъл вик: „Ето, женихът …

В стари времена един сановник бил осъден на смърт и му било дадено право на последна дума. Тъмничарят го попитал какво иска да каже. Сановникът се замислил, а след това мълчаливо написал пет йероглифа: „Нарушение, принцип, закон, власт, небе.“ Тъмничарят се учудил и го попитал какво има предвид. Сановникът с дълбоко разкаяние му обяснил: – Цял живот ми е вървяло. …

По време на продължително пътешествие Настрадин Ходжа, за да не се загуби в кервана, завързал за пояса си тиква и така продължил. При едно от спиранията, за да нощуват, един шегаджия отвързал полека тиквата и я завързал на себе си. Когато на сутринта Ходжа видял пред себе си човек, на чийто пояс била завързана тиква, той объркано казал: „Аз съм …

Сар ту забаса, киде къ забин туки – Сестриче и братче Тази приказка написа Вероника Петрова, на 15 години от село Раданово. Вероника също посещаваше часовете по СИП „Ромски фолклор“. В следващото помагало тук може да бъде и вашето име. Разкажете ни своите приказки.

Често край огнището в дългата къща на ирокезите по време на Луната на дългите нощи разказвали ей тази приказка.

Живял някога на този свят един богат човек, който имал един-единствен син. И когато синът пораснал и навършил седемнадесет или осемнадесет години, баща му го оженил за много разумна девойка.