Шоколаденият път

Трима братя от Барлета веднаж, вървейки през полето, открили един много гладък път, и целия кафяв.
– Какво ли ще е това? – попитал първият. – Не е дърво – казал вторият. – Не е въглища – обадил се третият. За да разберат по-добре, и тримата коленичили и близнали.
Било шоколад, просто целият път бил от шоколад. Започнали да ядат едно парченце, после друго парченце, дошли вечерта и тримата братя продължавали да ядат шоколадения път, докато от него не останало нито едно квадрадче. И нямало вече нито шоколад, нито път.
– Къде сме? – попитал първият.
– Не сме в Бари – казал вторият.
– Не сме в Молфета – обадил се третият.
Не знаели просто какво да правят. За щастие ето че се задал на връщане от полето селянин със своята каручка.
– Аз ще ви закарам у вас – казал селянинът.
Той ги закарал до Барлета, до вратата на тяхната къща. Като слизали от каручката, забелязали, че тя е от бисквити. Без да кажат каквото и да е, почнали да я гризат и не оста­вили пито колела, нито стръки.
Трима братя чак такива късметлии не било имало иикога преди тях в Барлета и кой знае кога ще има пак.