ПРИКАЗКИ

Когато делял Господ късмета на хората, първи отишли турците да искат някой дар от него. По своя воля Господ им дал агалъка.

В момковата къща радостно очаквали да посрещнат невестата, отмяната. От утре и менците ще са пълни с прясна вода студена, и хлябът ще е омесен, и градинката натъкмена. Къщата ще грее от хубост, нали младост ще шета из нея. Тъй си мислели сватовете, които очаквали с трепетно вълнение невестата. Те така и не могли да се порадват на хубостта й. …

Веднъж един ловец на птици хванал славей и искал да го заколи и изяде. Славеят започнал да моли за пощада.– Каква полза за теб – казвал той, – ако ме заколиш?По-добре ме пусни, а аз ще ти дам в замяна три съвета.Съгласил се ловецът. Славеят му казал:

Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма. Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно блаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът: Заедно с растителната храна …

Живяла някога птица, която не умеела да лети. Като пиле тя ходела по земята, макар и да знаела, че някои птици летят. Случило се така, че по силата на ред обстоятелства тази нелетяща птица измътила яйце на летяща птица в съответното време птичето се излюпило, при това със способност да лети. Понякога то питало своята приемна майка: „Кога ще полетя?“ …

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: — Кой каквото прави — на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

Яна Язова – Творби за деца

Имало едно време един грамаден омар и седем малки омарчета, които стояли върху една скала сред морето. Време било малките омарчета да си лягат. — Молим ти се, разкажи ни една приказка за приспиване! — казали те. — Да, да, разкажи ни, молим ти се! — извикали и мидите, които се били прилепили към скалата.

Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла:

Живял някога на света един беден момък. Отишъл той веднъж при селския кмет и казал: — Вземи ме за говедар, та да си изкарвам хляба. — Добре, момко — рекъл кметът. — Вземам те за говедар, върви си печели хляба. Ще ти плащам крина пшеница за всяка крава и за всеки вол.