ПРИКАЗКИ

Имало времена, в които хората живеели рамо до рамо, но сърцата им били далеч едно от друго. Песните били забравени, радостта – изгубена, а думите се превръщали все по-често в остриета. Улиците били пълни с хора, но празни от живот. Тогава от един далечен, почти забравен свят пристигнал посланик. Той не дошъл с армия, нито с богатства. Дошъл със светлина.Където …

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: — Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. — …

Представи си тясна, криволичеща уличка в стар град. Къщите са ниски, с дървени стрехи, почти се допират една в друга. Настрадин Ходжа върви спокойно, потънал в мислите си — може би обмисля някоя шега, може би някаква мъдрост. Изведнъж — трясък! От покрива на една къща се откъртва човек и пада право отгоре… но не на земята — върху самия …

Тази легенда ни разказа Ангел Георгиев, на 58 години, хорохане рома от с. Мараш, Шуменско. На времето, преди хиляда години, ромите имали своя държава и свой цар. Той се казвал цар Барон – значи голям човек. Цар Барон бил много силен и могъщ и искал всички да се плашат от него – както в неговата собствена държава, така и в …

Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа: тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака, та побягнало и се запътило към Бремен – надявало се, че там ще може …

Представи си тих следобед край дълбока, бавно течаща река. Водата изглежда спокойна, но крие сила и дълбочина. Лодка се плъзга по повърхността ѝ — уверено, леко, сякаш не подлежи на никакви закони. Лодкарят стои стабилно, без напрежение, без колебание — като човек, който не се бори със стихията, а просто е част от нея. Ян Хой наблюдавал това и не …

Представи си ранно утро — въздухът още носи хлад, а слънцето току-що е позлатило върховете на хълмовете. Един сеяч върви бавно по пътеката, с торба семена на рамо. Стъпките му са равномерни, а ръката му щедра — разпръсква зрънца живот навсякъде около себе си. Някои от семената падат край утъпкания път — там, където земята е твърда като камък от …

След първите наставления за значението на дхарма получени от учителя Нангаку, у Ма Дзи се породило чувството, все едно че е изпил най-изискания нектар. Като се склонил пред учителя, той попитал: – Какво трябва да прави човек, за да влезе в хармония без форма? Учителят отговорил: – Когато култивираш пътя на вътрешния покой, това наподобява посяването на семена. Когато излагам …

МИШЕЛ, 1 глава – Фа-рао-нът съ-нува сън – сричаше Оливие. – Стори му се, че е на брега на Нил… Се-дем тлъ-сти крави из-ля-зо-ха от ре-ка-та… – Оливие, млъкни! – скара му се Мишел. – Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш. И за десети път подхвана: „Бай Гарван на клона седи, захапал къс сирене в клюна.“ …