Архиви на етикети: Народна приказка

От тази страна на острова, в подводна пещера, всякога пълна с омари, живееше великият Каи-але-але, цар на акулите. Рибарите много се бояха от Каи-але-але и неговите поданици – акули. Никой не се ос¬меляваше да се гмурне във водата на тази пещера и да лови в нея омари.

Вие питате отде се появила на земята костенурката ли? Слушайте тогава! Един път на дъното на дълбокия океан се случило голямо нещастие. Великият дракон, господарят на морето, се разболял от тежка болест. Напразно придворният лекар – тюленът – разглеждал предългия му език, натискал му корема, обаче каквото и да правел, не можал да познае смъртоносната болест на своя господар и …

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: – Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Във времето на халиф Харун ар-Рашит в град Багдат имало човек, когото наричали Синдбад-хамалина. Той живеел сиромашки.

Имало едно време един рибар. Той станал на петдесет години, но все още нямал деца. По цял ден ловял риба и капвал от умора.

Някога при един рибар живеел ратай. За своя труд той получавал по няколко рибки на ден. Веднъж ратаят уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители или роднини? Нима и тя не знае що е радост и скръб?“

Имало едно време един селянин, който бил повикан да служи на царските кораби. А царската морска служба била от дълга по-дълга Затова на раздяла той рекъл на жена си: – Отивам моряк и сигурно ще ме държат там дълги години, жено, затуй ти наглеждай добитъка и работи нивите да се прехранваш, докато се върна. Ето ти и малко пари, та …

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел. Събрали се много гости в дома му.

Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: