Архиви на етикети: Народна приказка

След битката при Курукшетра петима братя Пандави направили голямо жертвоприношение и раздали много дарове на бедните. Всички много се удивявали на големината и богатството на жертвата, казвайки, че такова нещо досега не е било. В края на обреда обаче се появила малка мангуста. Половината й тяло било златно, а другата половина – тъмно. Тя започнала да се търкаля по пода …

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: „Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?“ Отговорът, който получил Антоний, бил прост: „Антоний! Слушай себе си!“

Поданиците на една държава избрали нов крал и го короновали според своите правила. Направили те на краля нова корона и искали да я украсят със скъпоценни камъни, но нямало човек, владеещ това изкуство до съвършенство – всички майстори се боели да се захванат с това, да не би да развалят короната. Накрая се намерил занаятчия, който казал, че се наема …

Една тъжна истина, която народът ни превърнал в легенда! Денят бил тъжен и задушен. Хората се тълпели пред вратите и цъкали с уста – докъде ще ги доведе тази страшна суша. Шумата по дърветата се спекла и се ронела. Изворите пресъхнали. Небето като нагорещен връшник захлупвало селото и сипело жарава върху земята.

След като Гарванът прелетял около света, отново кацнал на територията на цимшианите и приел човешки вид. Бил много уморен след продължителните си полети и приключенията, които му се случили по пътя. И преди всичко бил много гладен, както обикновено.

Набраздена е като красива дантела. Не, по-скоро прилича на огромна завеса с дълбоки дипли. Зелени повлекла са се вкопчили в нея. По диплите й се стичат едри водни капки като сълзи. Току до върха на скалата стои огромно дърво. То е приведено, като да е направило поклон на земята. Далеч във времето назад незнаен майстор е изсякъл Мадарския конник.

Веднъж един глупак хапнал сурови сусамови семена и решил, че не са вкусни. Той ги опържил, опитал ги-харесали му. Помислил си: „А не е ли по-добре да се садят пържени семена? Тогава те ще пораснат направо вкусни.“ Той опържил семената и ги посадил. Но те не покълнали.

На стари години при Настрадин Ходжа дошъл някакъв човек и му казал: – Казват за теб, че си се върнал в детството си. – Не съм се върнал аз в него, а то в мен – отговорил той.

Един селянин се трудил на полето с пот на лицето, без да спре да си поеме дъх, от изгрев до залез. Веднъж се случило невероятното: докато чакал под едно дърво да премине дъждът, мълния повалила едно от дърветата недалеч. Под корените на това дърво имало пещера, от която се носело сияние. Селянинът боязливо се приближил и видял, че пещерата е …

Вратата на големия дом на Сиатмулт, Създателя на дъжда, не приличали на вратите на домовете на скуемишките знатни фамилии и обикновените хора. На нея били изобразени с резба странни фигури и тя цялата и от двете страни била боядисана. Фигурите се различавали напълно от всички тотемни фигури, нарисувани по другите врати. И това имало своята причина: вратата била вълшебна и …