Архиви на етикети: Народна приказка

Живял някога един стар човек. Всеки ден той ходел в гората да сече дърва, носел ги на гръб и ги продавал. Така издържал челядта си. Веднъж дърваря взел въжето си и тръгнал за гората. Стигнал до стария кладенец, отбил се да си отдъхне, седнал и въздъхнал: – Ох! Но щом изрекъл тая дума, от кладенеца изскочил старец с бяла брада …

Често край огнището в дългата къща на ирокезите по време на Луната на дългите нощи разказвали ей тази приказка. „Три стрели" било името на един момък от племето на мохоките. Макар още невидял четиринайсет зими, той бил вече известен сред ирокезите за своето майсторство и дръзновение. Стрелите му попадали точно в целта. Името му било дадено, когато с три стрели …

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали и …

Отдавна, много отдавна, в страната на микмаките живеел велик вожд, воин и магьосник на име Тийм. Бил голям приятел на Глускап, който също бил могъщ творец на магии; ала Глускап не притежавал великата способност на своя приятел. Тийм можел да става невидим и да слуша незабелязан разговорите на техните неприятели. Живеел край Атлантическия океан със своята сестра, която му помагала …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел. Дошло му време на дядото да умира, събрал той синовете си и им заръчал: – Като умра, три нощи подред …

Веднъж царят извикал своя стар везир и му казал: — Четиридесет години си ми служил вярно, везирю! Редно е да те възнаградя за твоята вярна служба. Кажи ми какво искаш и аз ще изпълня желанието ти! — Сто години да живееш, господарю! — поклонил се везирът. — Желая да бъде дълъг животът ти и мощен твоят меч. Нищо повече не …

Имало едно време един цар. Той имал трима синове. На старини царят ослепял. Колкото и да се мъчили лекарите да му възвърнат зрението, всичко било напразно. Тогава царят извикал най-големия си син и му рекъл: — Замини и ми донеси лек против слепота. — Закъде да замина, татко? — Трябва да заминеш за онази страна, където никога не е стъпвало …

Живяла някога една бедна вдовица с едничкия си син. И ето че селският псалт отишъл веднъж при вдовицата и рекъл: — Аз съм сам човек, дай ми своя син. Ще го осиновя, ще го храня и обличам, пък ще го науча и да чете и да пише — грамотен човек ще го направя. Вдовицата се съгласила. Псалтът й дал пари …

Най-малкото езеро в Пирин планина светлеело по особен начин, различно от другите. Сутрин – синя коприна, по пладне – златно като слънцето. При езерото на брега идвало едно момиче. То дълго се заседявало, взирало се в сините води, а когато ветрецът ги раздвижел, като че ли й махали за поздрав – разговаряли си. В една ранна утрин девойката се надвесила …

И днес минеш ли по Искърското дефиле и се спреш в село Ромча, там над селото, малко на север по планинския рид, се намира прочутият Марков рът. Долът под този рид е обрасъл с люляци и когато цъфнат те по Гергьовден – въздухът е упоен от люляков аромат. Затова го наричали лиляков дол. Мястото за хората от този край е много …