Архиви на етикети: Народна приказка

Когато Иляо от Шинаня срещнал владетеля на Лу, той изглеждал много уморен.– Защо имате такъв уморен вид? – попитал учителят от Шинаня.

Едно бедно момче пасяло стадо чужди овце по поляните над селото си. Веднъж, по обед, то ги закарало до едно изворче с голямо корито да се напият с вода. После овцете се събрали да пладнуват в една дъбрава. Овчарчето също пило вода направо от чучура, постлало си ямурлука и заспало. Присънил му се чуден сън. Явил му се един белобрад …

    Имало едно време един цар и една царица. Народът ги обичал, съседите им ги почитали и могло да се каже, че били най-щастливите от всички владетели. Родила им се дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не съжалявали, гдето нямали син.Великолепие, изящество, пищност царели в техния палат. Но това, което най-много учудвало посетителите, било магарето, настанено …

Една гълъбица, измъчена от силна жажда, летяла дълго в търсене на вода. Кръжала над полета и покриви, докато силите ѝ започнали да я напускат. Изведнъж съзряла нещо, което ѝ вдъхнало надежда — на стената на една къща имало изрисуван тас, пълен с бистра вода. Блестял на слънцето толкова убедително, че изглеждал съвсем истински. Гълъбицата се спуснала веднага. Опитала се да …

Живяла някога една жена, която била чувала за небесния плод. И го пожелала. Попитала дервиш на име Сабар: – Как мога да намеря този плод, за да постигна незабавно знанието? – Най-добрият съвет би бил да се учиш с мен – казал дервишът. – Но ако не правиш това, ще трябва да пътешестваш по целия свят, понякога без почивка. Тя …

Един човек решил да си насади лозе на хубав хълм, огрян от слънцето. Изорал земята, насадил лозичките и започнал да се грижи за тях. След години лозето започнало толкова много да ражда, че човекът едвам смогвал да обере гроздето. От него правел вино, продавал го и полека-лека забогатял. Но един змей се научил всяка година да обира гроздето – но …

Живял някога един мелничар — човек сръчен, но стиснат до крайност. Воденицата му стояла край малка рекичка, а той, за да печели повече, издигнал здрав бент в края на гората. Водата се събрала зад него и образувала тихо езеро. Оттам, по тясна тръба, тя се изсипвала с мощ върху колелото и ден след ден мелницата работела без умора. Чувал след …

Една нощ императорът Чжуан Чжоу потънал в сън — и в този сън вече не бил император. Бил пеперуда. Лека, безгрижна, носена от вятъра, тя пърхала сред цветовете, опиянена от простото щастие да съществува. Нямало мисли за власт, за име, за минало. Само криле, въздух и свобода. В онзи миг нямало Чжоу — имало само пеперуда, която живее своя кратък, …

Цар Яяти лежал на смъртното си легло.Сто години живот тежали в гърдите му – и въпреки това, в очите му нямало покой. В стаята влязла Смъртта – тиха, неизбежна. — Почакай — прошепнал Яяти. — Не съм живял истински. Все бях зает — държава, власт, грижи… Забравих живота. Дай ми още време. Вземи някой от синовете ми. Смъртта го погледнала …

Един ученик стоял в двора на манастира и наблюдавал своя учител.Слънцето се спускало бавно, а въздухът бил тих, почти неподвижен. По пътя минал стрелец – прост човек, с лък на рамо и прашни обувки.Учителят го спрял. Двамата застанали настрани и започнали да разговарят спокойно, сякаш се познават отдавна. Ученикът гледал с недоумение.В ума му се блъскала една мисъл:Какво може да …