Архиви на етикети: Народна приказка

Ах, този мил народен певец – как нищо не се скрива от погледа му, как нищо не убягва от ухото му! Разказал ни е най подробно и за коня Шарколия. Нали юнакът не е юнак, ако силата на коня му не е равна на неговата юнашка сила?

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, …

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си. На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.

Едно време имало един човек на име Мехмед рибаря. Тоя човек през деня ловял риба, а вечер я продавал и от това преживявал. Веднъж той заболял и като не се надявал да остане жив, рекъл на жена си:

Дгулнор се мислел за най-мъдър. Той имал щастието да получи учител от свещената подземна страна, но бил лишен от език и от дясна ръка. Устремилият се ученик задал въпрос и учителят кимнал с глава. Ученикът задал два въпроса и учителят кимнал два пъти. Скоро ученикът постоянно задавал въпроси и учителят непрестанно кимал. Три години продължило питането и три години кимал …

Имало едно време една зла жена. Тя измъчвала как ли не мъжа си, но той не можел нищо да направи. Веднъж, когато станало съвсем нетърпимо, той взел един чувал и казал на жена си:

Богатите евреи в Испания имали традиция, според която на специална маса в домовете си всеки ден посрещали просяците и ги хранели. А когато стопаните умрели, им правели ковчези от дървото на тази маса. Обичаят символизира това, че в смъртта си човек взема само благотворителността, с която се е занимавал.

Веднъж, когато Буда седял под едно дърво, при него дошъл велик философ. Тогава Буда бил вече много стар и след няколко месеца трябВало да си отиде.Великият философ попитал Буда: „Казахте ли вече всичко, което знаете?“Буда взел В ръка няколко сухи листа и попитал философа: „Как мислите, колко листа има в ръката ми? Повече ли са от сухите листа в тази гора?“

Мнозина индиански племена вярвали в джуджета, горски духове и други малки същества с приказна сила: същества, които те понякога наричали Малки хора. Говорело се, че тези малки същества притежават магически сили. Ето защо към тях трябвало да се отнасят внимателно, в противен случай щяло да ги сполети нещастие. Индианците миджит имали всичко онова, което се харесвало на обикновените индианци в …

Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома – другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си на печалба в чужда земя. Снахата останала при свекъра и свекървата си.Колчем седнат да ядат, хапнат ли по два-три залъка, попът казвал:– Сит поп, сита попадия. Вдигай, …