ПРИКАЗКИ

Тлинкитът разказва, че когато светът бил още млад, Бобърът и Таралежът били приятели. Таралежът пазел своя приятел от мечки и не губел търпение, когато се случело Бобърът да му изиграе някой номер. Бодливкото не бил особено умен и много от животните му се присмивали, но все пак гледали в такива моменти да стоят настрана от бързата му силна опашка. Един …

Индианците от племето хайда разказват, че Жената на прилива и отлива на Големия пролив винаги била отрупана с работа. Едно от задълженията й било да следи за приливите и отливите на Северозападния бряг. Лягала по гръб и вдигала крака или ги спускала. Когато краката й били горе, водата прииждала и се увивалаа около скалите далече навътре по брега. А когато …

Имало едно време един дядо и една баба. Те имали три дъщери. Двете обичали да се гиздят и да се веселят, а третата била кротка и скромна. На по-големите дъщери сукманите били шарени, кондурките – натъкмени, мънистата – позлатени. А на Машенка сукманчето било тъмничко, но очите й – светлички. На Маша красотата се криела в косата – дългата й …

Един цар притежавал безчетни богатства. Стада овце и крави, табуни коне и камили пасели в обширните му ливади, а злато, сребро и скъпоценни камъни имал толкова много, че се чудел къде да ги скрие, за да не му ограбят хазната. Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него …

Имало едно време мъж и жена. Те били толкова бедни, че тежката имсиромашия ги принуждавала да просят по парче хляб от съседите си. Едничкото, което си имали, била една кокошка, и то толкова проклета, че кълвяла този, който върви пред нея, а който върви отзад — ритала. Нито съселяните им, нито техният добитък смеели да минат край двора на тези …

Народната старина ни убеждава, че има седемдесет и седем и половина болести и за всяка от тях има билка. Само за половинката болесчица билка не е известна! На Еньовден, когато слънцето се преобръщало и тръгвало към малките дни, болестите излизали и се къпели в реките, езерата и най-вече в росата. Те извивали венци и китки, кители се с тях. защото …

Всяка ранна пролет ни обзема вълнение в очакване да видим първия завърнал се щъркел, за да се уверим, че пролетта наистина е вече тук. Тогава, според мартенската обредност, да свалим мартенската кичилка и да я завържем на цъфнало дърво, да я сложим под камък, да я хвърлим под камък или да я запокитим след летящия щъркел и да се провикнем" …

И днес минеш ли през село Жълтуша в източните Родопи, най-напред ще те посрещне високият паметник с лика на мома Жълтуша. Издигнали го селяните, та да се знае, че в едно от най-красивите села в този край е станало невиждано и нечувано чудо! Било по време на Османското нахлуване по българските земи. Една ранна утрин дошла вест, че османлиите са вече …

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае. И макар че било малко, то …

Богинята Гея, разгневена от смъртта на синовете си, отишла на полуостров Палена. За ужас на живеещите там траки, тя родила гигантите, които били огромни по размери и притежавали невиждана сила. И външният им вид бил страшен – от главата и брадата им се спускали дълги косища, а на краката си имали змийски люспи. Те хвърляли към небето скали и и …