ПРИКАЗКИ

Имало едно време високо в Рила планина едно малко планинско село, сгушено между борове, мъгли и студени извори. Хората там вярвали, че в планината живее стар Пазител, който знае истинските имена на всички неща — на вятъра, на снега, на орлите и дори на човешките мисли.В това село живеело момче на име Радослав.То било добро дете, но имало един недостатък …

Това предание ни разказаха Кънка и Разийка Памукови, на 78 и на 48 години от ромите музиканти от гр. Лясковец. Нашият цар е Шибил. Толкова бил силен, че като искал да мине с войската си през водата, с меча си разсякъл водата и войската преминала. Когато неговите врагове отрязали главата му, стотици метри вървяла главата и говорела. Толкова е бил …

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. …

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил – как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се …

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал: – Какво се е случило? Настрадин отговорил: – Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче. – Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме …

Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на заранта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил …

Веднъж Риндзай помолил най-старшия си ученик: – Кажи нещо за истината. Старшият ученик се приближил до Риндзай и го ударил. Онзи се засмял и казал: – Правилно! Ти постъпи добре, защото не бива да се пита. Всеки въпрос е неверен! Когато ученикът може да удари майстора, той самият е станал майстор. Сега върви и учи другите!

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан. – Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба …

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди. Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори. – Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин. – Спомних …