ПРИКАЗКИ

Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …

К. Ушински Страшно изгладняла лисицата, завтекла се по пътя и все се оглеждала: няма ли някъде нещо за хапване?Изведнъж видяла – селянин кара шейна с риба.“ Няма да е зле рибки да си похапна“ – помислила си лисицата. Изтичала тя напред, легнала на пътя,простряла опашката си на снега, изопнала краката, притаила дъх – все едно, че е умряла.Приближил селянинът, гледа, …

Имало едно време свят, в който небето било толкова ниско, че човек можел да го докосне с ръка. Не било далечна синева, а нещо почти земно — като таван над главите на хората. Животът си вървял така, докато хората не започнали да се блъскат в него… буквално. Една жена запалила пещта да пече хляб. Замахнала с дългата лопата, както правела …

В храма Рюмон се събирали хора от всички краища. Седели тихо, вперили поглед в Банкей – не защото говорел гръмко или търсел да впечатлява, а защото думите му били прости и стигали право до сърцето. Тъкмо бил по средата на беседата си, когато вратата се отворила рязко. Влязъл свещеник от друга школа – шумен, самоуверен, с онзи поглед, който не …

В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце. Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си. Дали си обет:да запазят пълно мълчание. Не за час. Не за ден.А докато могат. Първият ден минал леко. Седели …

Представи си прашен площад в малък град. Наоколо – търговци, сергии, хора, които спорят, смеят се, надвикват се. В центъра – кръг от зяпачи. Там стоят двама: Настрадин Ходжа – спокоен, леко усмихнат, и един дервиш с важна физиономия, който се държи така, сякаш е изял цялата мъдрост на света. Ходжата първо му задал няколко въпроса. Прости, ясни. Но дервишът …

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали …

В един студен вечерен час, когато вятърът свирел по пътищата, няколко пътници се събрали край огъня в стар крайпътен хан. Пламъците пука ли тихо, сенките играели по стените, а разговорът, както често става, тръгнал към вярата и чудесата. Един от мъжете се навел напред, протегнал ръце към топлината и казал с мек глас:— Петнадесет години чакахме с жена ми дете… …

Представи си утро в планината. Тънка мъгла лежи над двора на малка колиба. Въздухът е хладен, дърветата тихо шумят, а от кладенеца се чува равномерното поскърцване на въжето. Един човек излиза навън с брадва в ръка. Преди години той е бил същият този човек — със същата брадва, със същия кладенец, със същите дърва. Но тогава всяко движение е било …

И може би последните, които се опитали да сторят на бога някакво зло, били едни тиренски моряци, чийто кораб той наел, за да обиколи островите в Егейско море. Без да го познават, моряците решили да продадат хубавия младеж на някой робски пазар и да разде¬лят парите, затова вместо да гребат към остров Наксос, както била уговорката, се отправили към азиатските …