ПРИКАЗКИ

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.

Имало едно време един умен и хитър момък. Викали го Голобрадко. Умен бил Голобрадко, ала сиромах. Когато умрял баща му, само конопено повесмо му оставил, момъкът нищо не припечелвал.

УВОД Има щури хлапетия,да, но няма като тия.Те са работа голяма.Равни с Макс и Мориц няма!

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила:– Нека родя син, пък дори да е змейче.Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл на баща …

Света Богородица отишла на черква. На връщане минала край Трифон, който бил в лозето и подрязвал лозите.

Един вампир, преправен на човек, бил твърде любезен и симпатичен. Той ходел по селата и полята и с когото се срещнел, искал да се побратимява.

При Настрадин, изпълняващ задълженията на съдия, дошли двама души. Единият казал: – Този човек ме ухапа по ухото и аз настоявам за компенсация.

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.

Събирам в гората листо след листо –така да броя се научих до сто! Но лист подир лист продължава да падаи скоро ще знам да броя до хиляда!

Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро.