ПРИКАЗКИ

Ах, веднъж ли, дваж ли вечев книги, вестници и речистава дума за хлапетакато тези тука двете,Макс и Мориц назовани,но със прякор „хулигани“!

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЖивели едно време дядо и баба със своята пъстра кокошчица. Хранили я, гледали я и ден подир ден се надявали да им снесе яйчице. Изтекли три години и тя снесла, ама не какво да е яйчице, ами златно. Зарадвали се старците, зачудили се що да сторят – не могат на очите си да повярват, че тяхната кокошка е снесла златно яйчице.

Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от яйцето беше излязло нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце. – Дали не е пуйче? – си помисли майка патица.

Веднъж, преди много, много години, срещнах едно тигърче. То беше съвсем слабичко. — Горкото тигърче! — извиках аз. — Та ти си ми съвсем слабичко! Искаш ли да си похапнеш малко кокали? — Не, благодаря! — отвърна тигърчето. — Не обичам кокали. Аз ям думи и затова обичам приказки. От тях надебелявам. — Ст приказки ли?!

Една изгладняла лисица попадна под една лозница с надвиснали червени узрели гроздове.Харесва ми цвета на това грозде – промърмори си лисицата. – Ще се опитам да го достигна с един скок.И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, …

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:– Учителю, как се влиза в дао?– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.– Това е пътят, за да се влезе.

Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи. След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал …

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …

Чуйте песента С дълбок поклон към Миряна Башева за проникновения текст и към Асен Кисимов за незабравимото изпълнение на „Къде остана детството“ — песен, която продължава да ни връща там, където сме били най-истински… [Куплет 1] Къде ми са детските книжкикажи ми мой прашен сандъкзакусиха сивите мишкис вълшебните букви – язък Къде ми е класната стаякъде е коравият чина бе …

Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала: — Какво се вижда?