ПРИКАЗКИ

В Китай, както знаете, императорът е китаец и всички около него са също китайци. Тая история се случи преди много години и тъкмо затова заслужава да се чуе, докато още не е забравена. Палатът на императора беше най-хубавият палат в света. Той бе направен цял от най-скъп порцелан, но толкова тънък, че опасно беше дори да се докоснеш до него. В …

Според едно предание – за да има щастие в домовете им, хората заковават стари подкови на вратите си. Циганин и циганка си вървели по прашния път, циганката видяла нещо на земята и казала на мъжа си: – Гледай, Манго! Петало! – Дай го тука! – изкомандвал циганинът. – Дръж, ама къде ще го туриш? – подала му тя желязото. – …

О тдавна не беше валяло.Небето, пресъхнало цяло, не пускаше капка дори над жадни нивя и гори.Без дъжд Незабравката синя се чувстваше като в пустиня.А Мравчо, цял в черно облечен, от топло изгаряше вече. Но ето, че все пак спасен е:– Ела тук на сянка под мене! –чу Мравчо, че вика го някой на сянка, която го чака. И сгуши се …

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето,  а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]

Имало едно време един цар и една царица. Те си нямали деца и толкова тъгували, че с думи не може да се опише. Годините минавали и те все повече губели надежда. Но една сутрин всичките камбани в царството зазвънели радостно, за да известят раждането на едно момиченце. Подобавало да направят хубаво кръщене. За кръстници на малката принцеса поканили всичките феи, …

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: – Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Било отдавна, много отдавна, преди хиляди години. На дъното на дълбокото море на разкошен трон седял морският цар и всичките му поданици идели от разни страни, за да му засвидетелствуват верноподаническите си чувства. Морските лъвове се търкаляли в краката му, китовете идвали да му изкажат своята покорност, а хвърчащите риби оглаждали с перките си бръчките по царското чело. Всичко това …

Преди да започне сътворението на света, на земята нямало никой. Когато били създадени хората пуебло, светът им бил тъмен и нищо не се виждало. Най на края станало светло, но всички се изплашили от онова, което съгледали; дълго време не можели да свикнат с непознатото място, където живеели. Но скоро това се променило. Когато хората видели колко са необикновени, направили …

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре при­бори. — Зная за какво служат …