ПРИКАЗКИ

Настрадин Ходжа изгубил магарето си. Търси го той и възнася благодарност към Бога. Когато го попитали за какво благодари, той отговорил: "Благодаря на Бога, че не бях яхнал магарето. Иначе и аз щях да се загубя."

Веднъж на един писар много му се приискало злато. Сутринта рано той облякъл дрехите си, сложил си шапката и отишъл на пазара. Отишъл направо при сарафа, грабнал златото и хукнал да бяга. Като го хванали, стражите го попитали: – Как можа да откраднеш чуждото злато? Та нали наоколо е пълно с народ? Когато го вземах, не забелязах никого, виждах само …

УВОД Има щури хлапетия, да, но няма като тия. Те са работа голяма. Равни с Макс и Мориц няма! Сториш ли им забележка, не поправят свойта грешка, правят грешка двойно тежка: гледат на това с насмешка. Все готова е да действа двойката им за злодейства. Прас магаре! Бух прозорец! Кой го стори? Макс и Мориц! Пъргави и пакостливи, ябълки крадат …

В германската земя Вюртенберг — там, дето акации растат край големия път, дето ябълкови и крушови дървета се огъват наесен .към земята под тежината на узрелите си плодове — се намира градчето Марбах. Макар и малко, това градче е разположено сред прекрасна местност край брега на реката Некар, която се носи бързо край села, стари рицарски замъци и зелени лозя и …

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …

О тдавна не беше валяло.Небето, пресъхнало цяло, не пускаше капка дори над жадни нивя и гори.Без дъжд Незабравката синя се чувстваше като в пустиня.А Мравчо, цял в черно облечен, от топло изгаряше вече. Но ето, че все пак спасен е:– Ела тук на сянка под мене! –чу Мравчо, че вика го някой на сянка, която го чака. И сгуши се …

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето,  а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]

  На една слънчева полянка сред гъста гора си живеели честито един дядо и една баба. Животните били техни приятели. Всяка, сутрин в зори цяла върволица минавала пред къщичката им. Бобрите им носели дърва, катеричките орехи, зайците и козичките сочни плодове. Птичките им поднасяли нежни листа за салата и хубави цветя. Пчелите оставяли своя мед в едно гърненце, поставено на …

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: – Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Далече, далече в откритото море водата е синя като листата на най-хубавия синчец и прозрачна като най-чисто стъкло. Ала тя е много дълбока – толкова дълбока, че нито едно котвено въже не достига до дъното. Трябва да поставят една върху друга много камбанарии, за да се стигне дъното на морето. Там долу живее морското население. Защото ние не трябва да …