ПРИКАЗКИ

Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …

Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало го­леми усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …

Гарванът-вълшебник огладнял. Той често бивал гладен, тъй като превръщането на едни неща в други изисквало много труд, а легендите на племето хайда разказват, че Гарванът бил може би най-големият гладник от всички, които правели магии. В този ден той решил да излезе със своето кану и да улови малко риба. Навлязъл в океана и уловил голямо количество риба, но щом …

Когато светът бил млад, хората от племето хайда не познавали изкуството на резбата. Тогава при тях дошъл един странен човек. Бил ограден с ярка светлина. Носел риза, направена от вълната на планински кози и изпъстрена с чудновати рисунки. Накитът на главата му бил изрязан от дърво и боядисан с разноцветни бои. Тялото му било покрито с татуирани знаци и рисунки. …

В старо време, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били хубави. Но най-малката била толкова хубава, че дори слънцето, видяло толкова хубост по света, се удивявало, колчем озаряло лицето й. Близко до царския дворец се разстилала голяма тъмна гора и в гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил …

Едно черно птиче с жълтеникава човка и жълти крачета, не много голямо, но не и малко, кацна на старата круша. Старата круша беше на сто и една година. Плодовете й бяха обрани през лятото. Само една жълта круша беше останала, затулена в шумата й като кадънка. Черното птиче заскача пъргаво от клон на клон, обърна се на една страна, после …

В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал: — Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам! После седнал под дървото на сянка и зачакал. Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил …

Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа: тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака, та побягнало и се запътило към Бремен – надявало се, че там ще може …

Тлинкитът разказва, че когато светът бил още млад, Бобърът и Таралежът били приятели. Таралежът пазел своя приятел от мечки и не губел търпение, когато се случело Бобърът да му изиграе някой номер. Бодливкото не бил особено умен и много от животните му се присмивали, но все пак гледали в такива моменти да стоят настрана от бързата му силна опашка. Един …