На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът …
Прочетете повече »
Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата. Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал. – Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал …
Прочетете повече »
Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал: -Кое ви порази най-много? Суфият отговорил: – Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.
Прочетете повече »
Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …
Прочетете повече »
Живееше някога един търговец, който беше толкова богат,че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-сетне умря. Всички …
Прочетете повече »
Казват, животът е като камък хвърлен в морето, няколко вълнички, после и те изчезват безследно. Но спокойствието е само на повърхността на водата. Мощни течения вървят под нея и влачат камъка, оглаждат ръбовете му. Зариват го в пясъка, мидичка се прилепва към него, после друга – вече са цяла колония. Водата е топла, чудни същества плуват, наоколо кипи живот. До …
Прочетете повече »
В едно село живеели старец и старица. Живеели щастливо – малкото, което имали, им стигало и всеки според силите си се грижел за другия. еднъж, когато наближавала студена зима, старецът само споменал, че нощем му става хладно и понеже завивката му била изтъняла, бабата веднага му ушила ново дебело одеяло от вълнен плат. Обаче още първата сутрин, след като преспал …
Прочетете повече »
Н Е ЧАКАЙТЕ! Отиде си белият ден.Угасна и жълтият залез.По сива пътечка към мен пак черната нощ се търкаля.Пред нея побягваме пак към своите сънища всички.Не чакайте страшния мрак!Заспете веднага очички! МОГА И САМ Идвай, Сънчо! Хайде, мили!Май си толкоз уморен, че да литнеш нямаш сили и едва пълзиш към мен.Нищо. Приказка сънлива аз ще си разкажа сам. Ето …
Прочетете повече »
Станах рано с мама и за здраве тичахме по плажа край морето. Гледам вътре – слънцето се дави. Но далеч. И вие вижте! Ето! Цялото е под водата. Само челото му се показва още. – Ами ако се удави, мамо, денем също ли ще бъде нощем? – Мама ме прегърна и ми рече: – Глупчо мой, недей се плаши, скъпи! …
Прочетете повече »
Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ