ПРИКАЗКИ

Един цар искал да знае колко езера и върхове има в Пирин планина и давал като награда дъщеря си за жена на този, който ги изброи. Мнозина ходили, а малцина се връщали живи, защото нощно време дохождали юди и ги убивали. Затова никой вече не отивал да ги изброи. Най-сетне се наели двама братя близнаци да отидат и да ги …

ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ /ПИЕСА/

Млад жизнерадостен човек дошъл при баща си и казал:– Татко, радвай се с мен, аз се записах в университета. Ще стана юрист! Най-накрая открих своето щастие!– Много добре, сине мой – отговорил бащата, – значи искаш сега да се учиш усърдно. А нататък какво?

Хронос взел за съпруга титанидата Рея. Гея и Уран предсказали, че властта му ще бъде отнета от собствен син, затова всеки път, щом се сдобиел с дете, Хронос го поглъщал. Най-напред глътнал Хестия, после Деметра и Хера, след тях Хадес и Посейдон.

Веднъж се случило принцът с лошото си поведение да разгневи баща си. И толкова неделикатно постъпил той, толкова не по царски, че на бащата се наложило да го изгони от царството. Царят мислел, че синът му ще се разкая, ще поиска прошка и ще се върне обратно. А принцът просто изчезнал. Дори не се опитал да потърси връзка с баща …

Настрадин Ходжа за пръв път в живота си попаднал в града. Блуждаейки по улиците, той стигнал до пазара. Първо на очи му се набила бакалията. Ходжа не знаел какво продават там и като влязъл вътре, видял седящ човек и около него дървени подноси със стафиди, праскови, лешници, фъстъци и всякакви други вкусни неща. Но чо¬векът не ядял от тези лакомства. …

Господ изпъдил Дявола с неговите ангели от Рая. Дяволът гле дал Рая отдалеч и му било много мъчно. Мъчно било и на неговит-ангели, и те много пъти му казвали:

Имало едно време един велик вожд от равнините, който имал много нежни крака. Другите могъщи вождове му се присмивали; по-дребните вождове само се усмихвали, когато прокуцуквал край тях. И макар че не смеели да му се подиграват гласно, хората от племето също се забавлявали с мъките на своя вожд. Всички те имали еднаква съдба, нямали коне и били босоноги, но …

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря …

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите.