>

ПРИКАЗКИ

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Прочетете повече »

Алчният богаташ

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ – рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и …

Прочетете повече »

Принцът-рак

Едно време имало един рибар. С парите, спечелени от уловената риба, той не можел да нахрани голямото си семейство дори с качамак. Изтегля той веднъж от морето мрежите и усеща, че те са много тежки. Насила ги изтеглил. Гледа – рак, ама такъв грамаден, че с поглед не можеш да го обхванеш. – Ето това се казва улов – зарадвал …

Прочетете повече »

Хитрата лисица

Седяла лисицата върху брега на една река и си мислела: „Как да си похапна прясна рибица?“ Не щеш ли – по речицата се задал пън, а на пъна – две чайки. Лисицата попитала: – Какво правите вие, чайки? – Ловим риба. – Вземете и мене със себе си! – Скачай! Скочила лисицата. Пънът се преобърнал, чайките отлетели, а лиса паднала …

Прочетете повече »

Аполония Мармаладова

В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …

Прочетете повече »

Игра с бастун

Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къ­щата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал: — Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя …

Прочетете повече »

Носът, който бяга

Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска иправел всякакви лудории. Подобна история се е случила в Лавено, на езерото Маджоре. – Една сутрин господинът, дето живеел тъкмо срещу кея от които се вземат моторниците, станал, отишът в банята да се обръсне и като се видял в огледалото извикал: – Помощ! Носа ми! …

Прочетете повече »

Химн на красотата

Разказвачът на приказки от племето навахо разказва така. Мечката, Жабата, Змията и Костенурката решили да нападнат хората от едно село под океана. Говорело се, че в къщата на шамана има много вълшебни неща. Тъй като Мечката и Змията не можели да плуват под водата, останали да пазят брега, докато трае нападението. Жабата и Костенурката нахлули в един от хоганите, Къщата …

Прочетете повече »

Накит от лебедови пера

Когато светът бил още млад, живял един могъщ жрец, известен и като вълшебник поради дарбата си да променя нещата, както поиска. Един ден той застанал на брега на голямо езеро на Севверозападния бряг и започнал да гледа как едно индианско семейство с лодка прави опит да хване няколко лебеда. Много пъти се опитвали те да уловят големите птици, но все …

Прочетете повече »

Войната на камбаните

Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от дру­гата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за то­пове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък. Нашият военачалник Свръхгенерал …

Прочетете повече »