ПРИКАЗКИ

В началото нямало земя и хора. Навсякъде се простирало само безкрайно море. Господ живеел в небето като птица. Бил сам в цялата вселена – нямал никого за другар, с който да разговаря и да прекарва времето си по-весело. Веднъж Господ прелетял над водата и видял сянката си, отразена във вълните. Извикал й „Стани!" и сянката се изправила пред него като човек, …

Имало една снаха, която никак не се разбирала със свекъра и свекървата. Каквото й кажели, тя правела точно обратното. Ако я накарали нещо да работи, тя веднага взимала хурката и започвала да преде. Така вървяло дълго време, но свекървата веднъж се разсърдила и я проклела: – Дано даде Господ, снахо, да станеш на такова животно, та винаги да си невяста …

По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед — сиромах човек, да му пожъне нивата. — Докога ще жъна? — попитал сиромахът. — Докато залезе онова, небесното светило — показал нагоре с пръст чорбаджията. — Ама какво ще ми платиш? — Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва. Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал …

Живял някога един старец на име дядо Петко. Той си имал бабичка — Станка, и дъщеря — Пена. Ходел дядо Петко на работа по нивите, а жените шътали в къщи. Веднъж — като седели край огнището и си предели — момата попитала майка си: — Мамо ма, като се оженя, дали ще си добия рожбица? — То се знае, че …

Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата — мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изко¬пал ямата, за да я прибере. — Какво правиш тука, мецано? — попитал дърварят. — Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. …

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: — Къде бягаш тъй, приятелю? — Бягам от хората. — Защо бягаш? — Защото не мога да трая повече — спряло се пред овена дълго-ухото. — До гуша ми дойде. Есен ли се зададе — хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината …

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитринка се опитвала да преживява и винаги, …

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял. Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да …

Едно време умът и щастието почнали да спорят. Умът казвал: "Аз съм по-добър". А щастието отговаряло: "Не ти, а аз!" Те вървели из един полски път и се препирали. Ето че щастието видяло един млад овчар, който си пасял овцете, подпрян до едно дърво, и си свирел. – Ето нà, виждаш ли този овчар? Ще го направя най-богатия на света, …

Откакто се бил прочул премъдрият цар Соломон с ума си, мнозина отивали при него, за да чуят словото му. Царе, царици и учени хора се трупали около него, за да се наслаждават на мъдростта му. Всички, които го посещавали, все си вземали нещо от думите му и се връщали много благодарни. Само един млад философ не бил доволен, макар че …