ПРИКАЗКИ

Един човек имал двама сина. И по-малкият казал на баща си: „Татко! Дай ми полагащата ми се част от имението.“ И баща им разделил имението. След няколко дни по-малкият син събрал всичко и тръгнал за далечна страна и там прахосал всичко, водейки охолен живот. Точно по това време настъпил голям глад в тази страна и той изпаднал в нужда. Тогава …

Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха.

Един демон решил да постави свят отшелник в безизходно положение. За това демонът похитил най-свещените предмети и ги поднесъл на отшелника с думите: „Ще приемеш ли от мен?“ Демонът се надявал, че отшелникът няма да приеме даровете и по този начин ще предаде свещените предмети. Ако ги приеме, с това ще встъпи в сътрудничество с демон.Когато този ужасен гост казал …

Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал. Учениците питали защо учителят не пише същите знаци на нещо постоянно? Но учителят начертал знаците във въздуха и казвал: „Ето най-постоянния видим божествен закон. Нищо няма да изтрие тези очертания.“ Така учителят разяснил силата на мисълта.

Една седмица след като Тефимай Металумай (ние, мое Безценно съкровище, ще продължаваме да си я наричаме Тефи) направи онази малка грешка със счупеното копие, Чуждия човек, писмото-рисунка и другите работи, тя излезе отново за риба с Татко си. Трябваше да помага на Майка си в простирането на кожи по високите колове за сушене пред тяхната Неолитична пещера, но тя се …

Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал.

Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.

Живял в едно село старец. Той бил много беден, но всички императори му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Никой никога не бил виждал подобен кон, отличаващ се с такава красота, грациозност, сила… Ах, какво чудо бил този кон! Императорите предлагали в замяна всичко, което старецът можел да си пожелае! Но той отговарял: „Този кон за мен не е кон, …

Живял някога суфи, който бил и преуспяващ търговец, натрупал много богатства. Един, който го посетил, бил потресен от богатството му. Той разказвал: „Току-що ми се случи да видя този суфи. Знаете ли, той е обкръжен от всевъзможен разкош.“ Когато съобщили за това на суфия, той казал: „Известно ми беше, че съм обкръжен от всички предмети на разкоша с едно-единствено изключение. …

Трима пътници видели небето. На единия му се видяло зърнесто, на другия – мъничко, а на третия – огнено. Но първият си замърсил очите, вторият измръзнал, а третият имал светло и топло място да пренощува. Така народът разбрал трите същности и мъдро ги охарактеризирал. Не се побоял пътникът от огненото небе и огънят го опазил сред тъмнината.