ПРИКАЗКИ

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени …

Един млад човек отговорил с отказ на молбата на равина да извърши добро дело, като заявил, че счита подобни дела за безполезни. – Знаете ли, та аз не вярвам в Бога – напомнил той за себе си. – И аз не вярвам в този Бог, в който не вярвате вие – подкрепил го равинът.

Член на Синедрион питал Христос: "Ще отидеш ли ти при него, ако те повикаме?" Христос отговорил: "По-добре да отида на гробището, защото там няма лъжа." Продължил членът на Синедрион: "Защо не ни признаваш, ако даже баща ти е бракосъчетан от наш член?" "Почакайте, докато се разруши домът ви, тогава ще дойдем ние." "За какво ще дойдете, да рушите или да …

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна. Веднъж един монах, минавайки наблизо, видял земиндар, който жестоко биел един бедняк. Светият човек, който имал много добро сърце, захпочнал да моли земиндара да престане. Земиндарът, заслепен от яростта си, незабавно се обърнал към монаха и излял върху него гнева си. Той го …

Настрадин Ходжа седял с приятели в някаква компания и разказвал: – Събуждам се аз снощи, припуши ми се. Натъпках си лулата, взех кремък и огниво. Драсках, драсках – не ще да се запали огън и това си е. Ядосах се, угасих свещта и легнах да спя.

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с настоятеля на манастира, в който живеел по онова време. Скоро след това от склада изчезнал чувал с ориз. Настоятелят заповядал всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са се заплели зрънца ориз. "Това е стар начин да застави виновния неволно да се …

В град Флоренция, недалеч от „Пиаца дел Грандука", има малка уличка. Наричат я, струва ми се, „Порта Роза". Тук, около овощарския пазар, се намира един глиган, майстор¬ски направен от мед. Светла и бистра струя вода се лее от устата на животното.Самият глиган е станал от времето зеленикавочервен, само муцуната му блести като полирана. И наистина тя е излъскана от стотиците деца …

Петелът Коко се събуди внезапно. Откакто се помнеше, все по това време се будеше. И винаги бързаше тържествено да съобщи на света за настъпването на новия ден. Той пое сладко дъх, понечи да изкукурига… и се спря. Сети се за вчера: „Ама и тоя петел, какво се е разкудкудякъл по тъмно, само ме буди “ – беше казала малката стопанка, …

[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2692″]

Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя.В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2613″]