ПРИКАЗКИ

Веднъж Благословеният Буда казал на учениците си: „Да поседим в мълчание и да оставим очите си зрящи.“ След изтичането на времето Учителят попитал: „Колко пъти аз промених моето положение?“ Някой забелязал десет изменения, някой само три, а друг твърдял, че Учителят е останал неподвижен. Владиката на знанието се усмихнал: „Аз промених положението си и гънките на дрехата си седемдесет и …

Попитали Настрадин Ходжа: „Какво ще кажеш за съвършенството на Божията воля?“ „Откакто се помня – казал Ходжа, – постоянно става така, че говори Господ Бог. А ако силата не беше в ръцете на Господ, някога би станало това, което съм казвал аз.“

Една вечер един млад барабанчик, като вървял сам през полето, стигнал до едно езеро. На брега на езерото имало три парчета бяло платно.

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!”

Веднъж при Буда дошъл знаменит учен с много въпроси. Буда го изслушал и казал: – Ще отговоря, но трябва да почакаш една година. Това е моето условие и обещание: след година ще отговоря.

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина.

Вечерта настана. Христос седеше на прага. Минал книжовник и попитал: „Защо седиш на входа?“ Христос отговорил: „Защото аз съм праг към духа. Ако искаш да минеш, премини през мен.“

Хиляда години преди да стане широко известен на хората, Хидр ходел по земята, търсейки тези, които би могъл да учи. Когато намирал подходящи ученици, той им давал знание за истината и за различни полезни изкуства. Но колкото пъти въвеждал ново знание, толкова пъти то се изкривявало от неправилна употреба. Хората се интересували само от използването на способности и закони, а …

Това предание ни разказа Мънкула Асенова, от ромите музиканти от град Златарица  

Имало едно време в някаква далечна страна един цар. Той имал три дъщери. Едната била още малко девойче, другата била тъкмо за женитба, а на третата вече времето минавало. Царицата все казвала на мъжа си: