Веднъж Настрадин влязъл в магазин. Собственикът се приближил, за да го обслужи. Настрадин казал: – Преди всичко – най-важното. Видя ли как аз влязох в твоя магазин? -Разбира се. -А някога преди това виждал ли си ме? – Никога през живота си. -Тогава откъде знаеш, че съм аз?
Прочетете повече »
Поръчали на един художник символично изображение на вярата. Майсторът изобразил непреклонна човешка фигура. Ликът й бил обърнат към небето, изражението му било на несломим устрем, взорът – изпълнен с огнено сияние. Образът бил величествен, но изпод гънките на дрехата се виело нещо като черна змия. Когато попитали художника какъв смисъл е вложен в тази черна добавка, която не съответства на …
Прочетете повече »
Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма. Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно лаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът: заедно с растителната храна …
Прочетете повече »
Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш. – Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи. – Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш. Ле Дзи се обърнал …
Прочетете повече »
Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …
Прочетете повече »
Кладенецът беше дълбок, затова и въжето беше дълго. Всеки път, когато изваждаха пълната кофа, въжето с мъка се навиваше. Водата в кладенеца беше прозрачна, но слънчевите лъчи не стигаха никога до дъното. Затова пък навсякъде, където те надничаха между камъните и стените, растеше зелена тревица. Долу в кладенеца живееше едно жабешко семейство. То беше попаднало там съвсем случайно, след като …
Прочетете повече »
В един доста заможен селянин имал здрави волове, но бил такъв скъперник, че постоянно ги давал да работят срещу наем, а ако през това време му потрябвало да превози нещо свое, той впрягал на мястото на воловете себе си и синя си и пак свършвали работата. еднъж така впрегнати отишли чак до гората за дърва. И понеже синът през всичкото …
Прочетете повече »
Ниско падна небосклона.Вятърът със зъби трака.Пред вратата на балконазъзнещ Врабчо вече чака. Мили мой приятел малък,знам, че идва гладна зима,но за мен щом има залък,и за теб роха ще има.
Прочетете повече »
Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …
Прочетете повече »
Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе. – Внимавай. Почакай още малко. Ти си много мъничко, за да можеш да летиш – му казвали доста обезпокоени бащата и майката врабци. Но малкото било сърцато. След няколко опита, подкрепяно от внимателните криле на неговите родители, то повярвало, че е …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ