ПРИКАЗКИ

Случило се така, че в еврейската общност умирал светец. Той бил беден човек, но много богат – богат със своето битие. Бил мистик и цялата общност била озадачена. Извикали всякакви лекари, но нищо не можело да се направи. Смъртта се приближавала всеки миг Все по-близо и по-близо. Тогава всички евреи се събрали да се помолят. Но и това не помогнало. …

Веднъж магарето, което яздел Настрадин Ходжа, се втурнало в галоп и Ходжа паднал. Децата през смях завикали: "Ходжа падна от магарето! Ходжа падна от магарето!" "Ех, деца, деца! – казал Настрадин. – Та нали, ако не бях паднал, все едно щеше да ми се наложи да сляза от него."

Имаше някога един царски син, който искаше да се ожени също за принцеса, само че за истинска. И тъй, той пропътува целия свят, но не можа да я намери. Наистина принцеси имаше много, но дали бяха истински — това той не можа да узнае и ето защо се върна съвсем натъжен в къщи, с празни ръце. Да, нему се искаше …

Един дзенучител изпратил главния си ученик в един хан за последно изпитание. Ученикът попитал: "Какво е това изпитание? Какво трябва да правя в този хан?" Учителят отговорил: "Иди и просто наблюдавай всичко, което става там и после ми разкажи. Това ще реши дали ще станеш мой приемник, или не." Ученикът отишъл в хана. Той наблюдавал всичко. Като се върнал при …

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега? Колко са сега – отговорил Настрадин, – не мога да кажа, защото тази година реколтата беше добра, живея добре, а приятелите се познават в нужда.

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал: – Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо. Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над …

Веднъж Акбар насред държавен съвет заповядал да донесат Книгата на законите. На книгата стоял малък скорпион. Всички съветници прекъснали съвещанието и устремили погледи в малкото отровно насекомо, докато слугите не го унищожили. Акбар отбелязал: "И най-мъничкият злодей е в състояние да прекрати обсъждането на държавните закони."

Дърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно …

Живял някога Юан Мен в един храм, който хората наричали параклис на свещените дървета. Една сутрин при него дошъл чиновник, извикал го и попитал: – Е какво? Свещените плодове узряха ли вече? – Нито един от тези плодове никога и от никого не е наричан зелен – отговорил Юан Мен.

Това се случило с великия индийски музикант Тансен. Той живял по времето на великия цар Акбар, бил сред музикантите в императорския двор и едновременно с това несравним. Веднъж Акбар му казал: "Не си представям, че някой може да те надмине! Това изглежда немислимо. Ти си последната дума, върхът на творението. Слава на Твореца навеки! Но когато и да помисля за …