Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!" Тия думи извика едно …
Прочетете повече »
Семенцето се завъртя, литна подхванато от вятъра. После меко тупна на земята. След малко отгоре се спусна голямо листо и надеждно го покри. Мравка пролази, влачеше два пъти по-голямо от нея клонче. Изпусна го, тръгна нанякъде и повече не се върна. Високо горе в клоните прошумя вятър. Няколко листа се откъснаха и бавно полетяха надолу. Бръмбар се закатери по купчинката. …
Прочетете повече »
Немотията така притиснали един селянин и жена му, че из двора на малката им къща се мотаела само една кокошка. И като нямало какво друго да ядат, чудили се, чудили, па решили да заколят кокошката. Речено – сторено. Мъжът веднага взел да й скубе перушината, а стопанката се качила на тавана – дано намери там щипка сол, защото даже сол …
Прочетете повече »
Б або мила, бабо драга – казваме на баба ние.Но щом дойде Баба Яга, бягаме или се крием.Тази страшна баба има роден дом в Сибир далечен, но по нрав неудържима и при нас върлува вече.Руските деца как плаши ужким само е позната, ала и децата наши стряска, яхнала метлата. С тази си метла тя горе се разхожда по небето – …
Прочетете повече »
Аз съм мъничка пътечка. Тръгвам от далечен кът. Кретам като буболечка към един крайселски път. И от него взела сили, стигам главното шосе. Стадо от автомобили със ръмжене там пасе. Ще ме сгазят. Не! Не искам. Искам тишина край мен. Дъх на здравец да ме плиска! И светът за е зелен! Ще се върна, откъдето тръгнах мъничка на път и …
Прочетете повече »
Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата. Средният — магарето. За най-малкия останал котаракът. Той не можел да се помири, дето му се паднал такъв нищожен дял. — Братята ми, като се сдружат — казал той, — ще могат честно и почтено да си изкар-ват …
Прочетете повече »
Имало едно време един селянин, който бил повикан да служи на царските кораби. А царската морска служба била от дълга по-дълга Затова на раздяла той рекъл на жена си: — Отивам моряк и сигурно ще ме държат там дълги години, жено, затуй ти наглеждай добитъка и работи нивите да се прехранваш, докато се върна. Ето ти и малко пари, та …
Прочетете повече »
Едно време имало един рибар. С парите, спечелени от уловената риба, той не можел да нахрани голямото си семейство дори с качамак. Изтегля той веднъж от морето мрежите и усеща, че те са много тежки. Насила ги изтеглил. Гледа — рак, ама такъв грамаден, че с поглед не можеш да го обхванеш. — Ето това се казва улов — зарадвал …
Прочетете повече »
Някога, преди много години, на брега на морето живял беден рибар. Той прехранвал семейството си с това, което ловял през деня. Но така се случило, че осем дни той не хванал нито рибка. Гладът го дебнел от всички ъгли. И на деветия ден уловът не бил подобър от предишните. Натъжил се рибарят, възвил лодката и се отправил към брега. Изведнъж …
Прочетете повече »
Ето как започва една приказка за вълшебства и магии, разказвана в днешно време от изкусните разказвачи от индианското племе стоуни в Алберта, Канада. Мнозина от тях вярват, че в основата й лежи достоверна история. Много отдавна и все пак не чак толкова отдавна голямо стадо бизони — или бъфълоу, както по-често наричат тези едри животни — пасяло кротко в прерията, …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ