ПРИКАЗКИ

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна – и мечката под дряна. Слизай, бабо! – изръмжала Мецана.

Дядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата – едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник – да му свети нощно време.

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби.

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа.

Тръгнали трима братя за чужбина – пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал:

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му.

Имало едно време един болярин. Един ден той извикал сина си и му казал: Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна,пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е започнало да се рони зърното.

В едно село живееха двама души: мъж и жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре й.

Един хитрец отворил кръчма в някакъв град отвъд морето. От всички страни пристигали морни пътници и се отбивали в кръчмата да отпочинат и да сръбнат по едно вино.

Мнозина завиждали на Хитър Петър за това, че БОГ го бил надарил с голяма мъдрост. Те търсели всякакъв удобен случай да злепоставят и посрамят прочутия мъдрец. Един мразовит зимен ден Хитър Петър се връщал от пазар.