Home » ПРИКАЗКИ (page 30)

ПРИКАЗКИ

Ракът и неговите синове

Старият рак събрал в дълбокия речен вир своите малки рачета и като ти изгледал бащински, засукал си мустаците и рекъл: — Рачета-осмокрачета, рачета-кривокрачета! Чуйте съвета на стария си баща: досега, чеда мои, всички ходехме назад — рачешката. Отсега нататък вие трябва да вървите напред с главите, както вървят рибите, жабите и водните змии. Тогава се обадило най-малкото раче, което не …

Read More »

Момък и три самодиви

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите – колкото за един хляб. Като ходело често по гората и гледало как ловците се връщат кой с два-три заека, …

Read More »

Делът на разните народи

Когато делял Господ късмета на хората, първи отишли турците да искат някой дар от него. По своя воля Господ им дал агалъка. Чули българите, че Господ дарува народите, и отърчали да вземат и те някой дар. – За какво дойдохте вие, българи? – попитал ги Господ. – Ние, Господи, чухме, че си дарувал народите, та молим те и нас да …

Read More »

Вещици свалят месеца

Един човек замръкнал в чуждо село и отишъл в непозната къща да пренощува. На прага излезли две жени и той ги попитал: – Пътник съм. Замръкнах тъдява. Ще може ли да пренощувам тази вечер у вас? – Може – рекли те, – само че за онова, което ще видиш тази нощ у нас, няма да разпитваш и на никому да …

Read More »

Чий беше този изстрел

Панаирът бил в разгара си и старшите ученици на Настрадин го попитали ще им позволи ли заедно с приятелите си да го посетят. – Разбира се – казал Настрадин, – та това е идеална Възможност за продължаване на практическото обучение. Той се отправил направо към стрелбището, едно от Най-привлекателните места на пазара: тук давали голяма награда даже за едно попадение …

Read More »

Аз – това си ти, ти – това съм аз

Рамачандра (въплъщение на Бога) веднъж попитал великия сподвижник Хануман: – Сине мой, ти как гледаш на мен? Когато мисля за себе си като за въплътен – отговорил Хануман, – аз съм твой слуга, а ти – моят господар. Когато мисля за себе си като за Джива (т.е. висше „Аз“), аз съм част от теб, а ти – всеобщото цяло. Но …

Read More »

Бъдете сами светлина за себе си

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: "Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте. Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял …

Read More »

Добрата реколта

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: "Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои." И казал: "Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди …

Read More »

Единственият възможен компромис

Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. "Добре – казал той, – следвайте ме." Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката. Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че …

Read More »

Храна за дрехите

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, …

Read More »