www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Ето ние ще изпратим седем слуги на пазара да донесат грозде. Какво виждам? Първият загубил дадените му пари. Вторият ги заменил за вино. Третият ги скрил. Четвъртият не разпознал зеленото грозде. Петият, пробвайки дали е зряло, размазал цялата чепка. Шестият избрал умело, но бутнал и разсипал по невнимание. Седмият донесъл узряла чепка и намерил листа, за да я украси.
Така седмината минали по един път и в едно време.

Майка казала на сина си за един велик светец: "Даже щипка прах изпод следите му вече е велика." Случило се така, че светецът преминавал през селището им. Момчето проследило следите му и взело щипка от тази пръст, зашило я в парче плат и започнало да я носи на шията си. Когато го изпитвали в училище, винаги държало ръката си върху тази пръст. При това момчето се изпълвало с такова въодушевление, че отговорът му бил винаги чудесен.
Накрая учителят на излизане от училище го похвалил и попитал какво държи той винаги в ръка. Момчето отговорило: "Пръст изпод краката на светеца, който мина покрай нашето селище." Учителят добавил: "Пръстта на светеца ти служи по-добре от каквото и да е злато."
На това присъствал съсед магазинер, който си казал: "Глупаво момче, събрало е само щипка златна пръст. Ще дочакам преминаването на светеца, ще събера цялата пръст изпод краката му и ще получа най-изгодната стока." И седнал той на прага и напразно чакал светеца. Той така и не дошъл.

Един от приятелите на Настрадин Ходжа му поискал пари назаем за кратък срок. "Не, пари няма да ти дам – казал Настрадин, – но затова пък, тъй като си ми приятел, мога да ти отпусна срок, колкото поискаш!"

В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш до разбирателство със себе си! Но ти вече си на шестдесет! Време е да отидеш и да се подготвиш за онзи свят! Кога ще отидеш в храма да се помолиш и да отправиш възхвала към Всевишния?" Бхаттоджи казал в отговор: "Виждайки те многократно да ходиш в храма и да се връщаш все същия, аз се усъмних дали въпросът е в това, колко години и колко пъти се молиш. Струва ми се, че въпросът е в това, как се молиш, въпросът е само в качеството. Аз те наблюдавам толкова години! По два пъти на ден ти отиваш в храма и се връщаш абсолютно същия. Така че какво става, молитвата ли не действа? Не, тук нещо не е наред! Утре е рожденият ми ден. Аз ще отида в храма и ще направя всичко, което е по силите ми. Ще се постарая да вложа цялата си душа, цялото си сърце. Ще се помоля само веднъж, но нищо няма да оставя вътре. Ще се постарая напълно да вляза в това, но само веднъж. Ако нещо трябва да стане, то ще стане. Ако нищо не се случи, с това и ще приключа. Защо да ходя тогава отново, след като няма никаква полза? Значи е безсмислено!" Баща му се разсмял и казал: "Господи, ама че глупак! А на всичко¬то отгоре се слави като умен човек! Трябва да се молиш цял живот, за да се случи нещо! Бог да е с теб, да просвети той ума ти. Давай, давай! Да видим какво ще излезе!"
Бхаттоджи отишъл в храма и повече не се върнал. Той умрял. Само веднъж молейки се пред божеството на храма, той умрял. Той наистина целият влязъл в това – и нищо не останало.

К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа.
– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.

Един богаташ имал всичко, което може да си пожелае човек. И милиони пари, и прекрасен дворец, и жена красавица, и стотици слуги, и разкошни обеди, и всякакви мезета, и вина, и пълна конюшня с млади коне. И всичко това така му писнало, че по цял ден седял в своите богати палати, въздишал и се оплаквал от скука.
Само едно нещо го радвало – храната. Щом се събудел, очаквал закуската, от закуската чакал обеда, после – вечерята. Но скоро се лишил и от тази утеха. Той ядял толкова много и сладко, че си повредил стомаха и загубил апетит. Извикал лекари. Те му дали лекарства и му наредили всеки ден да се разхожда по два часа сред природата.
И ето че Веднъж, докато се разхождал и си мислил за своята мъка – че не му се яде, до него се приближил просяк.
– Подай – казал – в името на Христос на бедния човек.
Богаташът, мислейки за мъката си, че не му се яде, не чул бедняка.
– Пожали, господине, цял ден не съм ял.
Чул богаташът, че става дума за храна и се спрял:
– А на теб яде ли ти се?
– Как да не ми се яде, господине, страстно искам да ям!
"Ето, това е щастлив човек" – помислил си богаташът и завидял на бедняка.

Ученик попитал Майстора: "До колко са верни думите, че щастието не е в парите?" Той отговорил, че те са напълно верни. И го доказал просто. Защото с пари може да се купи легло, но не сън; храна, но не апетит, лекарства, но не здраве; слуги, но не приятели; жени, но не любов; жилище, но не домашно огнище; развлечения, но не радост; учители, но не ум. И казаното не изчерпва списъка.

Един голям пес видял кутре, което си гонело опашката, и го попитал:
– Защо си гониш опашката?
– Изучих философията – отговорило кутрето, – Реших проблемите на вселената, които не е решило нито едно куче преди мен. Аз разбрах кое е най-доброто за едно куче. Това е щастието. Разбрах, че моето щастие е в опашката. Затова я гоня, а като я хвана, ще е моя.
Синко – казал песът, – аз също съм се интересувал от проблемите на вселената и съм си съставил мнение за тях. Освен това разбрах, че щастието е прекрасно за кучето и че моето щастие е в опашката, но забеля зах, че където и да отида, каквото и да правя, тя ме следва. Не е необходимо да я гоня.

Веднъж шейх фарид тръгнал към реката за утринно пречистване. Един търсещ го последвал и му казал:
– Моля те, спри за минутка. Изглеждаш толкова изпълнен с божественото, а аз даже не изпитвам желание за това. Ти изглеждаш толкова безумен, че даже като те наблюдавам, усещам, че в това има нещо. Ти си толкова щастлив и блажен, а аз така страдам, но у мен няма дори желание да търся божественото. Какво да правя? Как да създам това желание?
фарид погледнал човека и казал:
– Ела с мен. Готвя се да взема сутрешната си вана.
Изкъпи се и ти в реката с мен. Може би по време на къпането ще е възможно да получиш отговори на своите въпроси. Ако не, тогава ще ги потърсим след къпането. Върви след мен.
Човекът бил малко озадачен. Този шейх му се струвал малко безумен. Как така по време на къпане може да се получи отговор? Но кой ги знае тези мистици? Затова и го последвал.
Влезли двамата в реката и когато навлезли достатъчно навътре, фарид се хвърлил върху спътника си и започнал да го дави. Онзи се почувствал безпомощен. Отначало си помислил, че фарид се шегува, но после това станало опасно. Шейхът нямал намерение да го пуска! Човекът започнал да се дърпа.
фарид бил тежък и силен, а търсещият немощен – каквито обикновено са търсещите. Но когато на карта е поставен живота ти… Даже този немощен човек отх¬върлил от себе си Фарид, скочил отгоре му и казал:
-Ти какво, да не си убиец? Какво правиш? Аз съм беден човек. Дойдох всичко на всичко да те попитам как в сърцето може да възникне желание за търсене на божественото, а ти се каниш да ме убиеш!
фарид възкликнал:
– Почакай! Първо, няколко въпроса. Когато те държах под водата и се давеше, колко мисли имаше в главата ти?
Човекът отговорил:
– Колко? Само една мисъл: как да стигна до въздух, за да вдишам.
фарид попитал:
– Колко дълго остана при теб тази мисъл?
Човекът отговорил:
-Тази мисъл също не се задържа дълго, защото залогът беше моят живот. Можете да си позволите да мислите, когато нищо не е поставено на карта. "Животът е в опасност!" – даже тази мисъл изчезна. "Измъкни се от водата!" – Това беше мисълта. Това беше целият ми живот.
Фарид казал:
-Ти си разбрал. Ако усещаш задушаване в този свят, ако си притиснат от всички страни и чувстваш, че тук, на земята, няма да се случи нищо освен смъртта, тогава възниква желание за търсене на истината или на Бога. Но това също няма да продължи дълго. Постепенно това желание ще престане да бъде желание. То става начин на живот. Самата жажда става начин на живот. Показах ти пътя. Сега можеш да вървиш.

Покрай един плет, обкръжаващ птичи двор, накацали лястовички, неспокойно чуруликайки една на друга, говорейки си за много неща, но мислейки само за лятото и юга, защото есента вече била на прага – очаквал се северен вятър.
Веднъж те отлетели и всички заприказвали за лястовичките и за юга. "Ще взема и аз догодина да отлетя на юг" – казала кокошката. И ето че минала година, лястовичките се върнали. Изтърколила се годината и те отново накацали по плета, а целият птичи двор обсъждал предстоящото отпътуване на кокошката.
Рано сутринта задухал северен вятър, лястовичите излетели до една и реейки се в небето, почувствали как вятърът изпълва крилата им. Усетили прилив на сила, старинно древно знание и нещо повече от човешка вяра. Като излетели нависоко, оставили дима на градовете.
– Вятърът изглежда подходящ – казала кокошката,
разперила крила и изтичала от птичия двор. Като пляскала с крила, изскочила на пътя, пробягала надолу по насипа и попаднала в градината.
Надвечер, тежко дишайки, тя се върнала обратно и разказала на обитателите на птичия двор как летяла на юг до самото шосе и видяла най-големия в света поток от коли, профучаващи покрай нея. Била в земи, където растат картофи и зърнени култури, с които се хранят хората. Накрая попаднала в градината. В нея имало рози, прекрасни рози! Там бил и самият градинар.
– Потресаващо – казал целият птичи двор. – И колко живописно разказано!
Минала зимата, минали тежките месеци, започнала пролетта на новата година и лястовичките отново се Върнали. Но птичият двор на нищо на света не се съгласявал, че на юг има море. "Чуйте нашата кокошка!" – казвали те.
Кокошката вече била познавач. Тя знаела как е там, на юг, въпреки че дори не успяла да напусне градчето, а само пресякла пътя.