www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Преминавайки през Сун, на изток от Чжу, Ян Дзи се отбил в една страноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и безобразна. Безобразната той ценял, а красивата пренебрегвал. На въпроса на Ян Дзи каква е причината за това, човекът отговорил:
– Красавицата сама се любува на себе си и аз не разбирам в какво се състои нейната красота. Безобразната сама се принизява и аз не мога да разбера в какво се състои нейната грозота.
– Запомнете това, ученици – казал Ян Дзи. – Действайте достойно, но гонете самодоволството от себе си и вас ще ви заобичат навсякъде, където отидете.

Някога в Токио живели двама дзенучители. Учителят Унсе постъпвал винаги в съгласие с това, на което учил Бил строг към себе си, нямал никакви страсти и слабости.
Танзан бил негова пълна противоположност. Той ядял, когато бил гладен, ако бил сънен, спял даже през деня и не се отказвал от саке, ако имал желание да пие. Веднъж Унсе отишъл при Танзан, който тъкмо надигал една бутилка.
– Как си, братко? – весело извикал Танзан. – Ще пийнеш ли с мен?
– Аз никога не пия – отговорил Унсе.
– Човек, който не пие, не е човек – изказал мисъл Танзан.
-Ти смееш да ме наречеш нечовечен само защото не се предавам на пороците?! – разсърдил се Унсе. – Ако съм нечовечен, тогава кой съм аз?
– Буда – отговорил Танзан, търкаляйки се от смях.

В един град дошъл чародей и хвърлил в градския кладенец някакво лекарство. Той казал, че всеки, който пие от този кладенец, ще полудее.
В града имало само два кладенеца: един – за обикновените хора и друг – за краля.
До вечерта целият град полудял. Хората били принудени да пият от кладенеца, знаейки, че ще полудеят, защото той бил единственият достъпен. А бил горещ летен ден, те се опитали да не пият, но колко може да се търпи? Постепенно се предали и до вечерта целият град полудял.
Кралят бил много щастлив. Стоял той на терасата на своя дворец, гледал наоколо и казал на своя министър: "Ние сме благодарни на Бога за това, че имаме различни кладенци, иначе и ние също щяхме да полудеем. Целият град полудя."
Хората танцували, пеели, крещели, ревели. Целият град бил в невероятно състояние. Какво се било случило? Това бил среднощен кошмар. Хората правели нещо, което не били правили никога.
Но след няколко часа щастието на краля изветряло, защото хората се приближили до двореца и започнали да викат, че кралят е полудял. Кралската армия също била в града и също полудяла заедно с телохранителите му, със слугите и готвачите. Останали само трима: кралят, кралицата и министърът.
Кралят много се изплашил и попитал: "Какво да правим сега?" Министърът отговорил: "Трябва да направим само едно. Ще се постарая да ги задържа няколко минути. Вие тичайте и пийнете от кладенеца. Няма друг начин. Вървете по-скоро."
Кралят отишъл, отпил от кладенеца и се върнал танцувайки. Тълпата се развикала от радост: "Слава Богу! Ние сме благодарни на Бога! Умът на нашия крал се върна."

Нан Ин, японски майстор на дзен, приел веднъж професор от университет, дошъл да го разпита за дзен.
Нан Ин наливал чая. Като налял на госта пълна чашка, той продължил да налива.
Професорът гледал преливащия от чашата чай и накрая, като не издържал, възкликнал:
-Тя е пълна! Повече не влиза!
– Ето, като тази чашка – отговорил Нан Ин – и вие сте пълен със сВоите мнения и съждения. Как мога да ви покажа дзен, преди да сте опразнили чашката си?

Някакъв началник отишъл при един пустинник с молба да му разкаже за основите на живота. Пустинникът започнал да разказва и по време на беседата постепенно наливал вода в една чаша. Началникът накрая забелязал, че водата прелива и посочил това на пустинника. На това онзи отговорил: "Истина е, затова следващия път се запаси с чаша с по-голяма вместимост."

Веднъж живял един мъдър и много богат човек, който имал син. Той му казал: "Сине мой, ето ти скъпоценен пръстен. Пази го като знак за това, че ти си мой наследник и го предай на потомците си. Той е ценен, изглежда прекрасно и има допълнително свойство, че отваря някаква врата към богатството."
Няколко години по-късно му се родил още един син. Когато и той поотраснал, мъдрият човек му дал друг пръстен със същия съвет.
Същото станало и с третия, последния син.
Когато старецът умрял, синовете пораснали един след друг и всеки претендирал за първенство, тъй като всеки притежавал един от пръстените. Никой не можел да каже точно кой от пръстените е най-ценен.
Всеки от синовете спечелил свои привърженици, които провъзгласявали по-голямата ценност и красота именно на неговия пръстен. Но любопитното е, че вратите към богатството оставали затворени и за притежаващите ключовете, и за техните привърженици. Те били твърде погълнати от първенството, от притежаването на пръстена, от неговата ценност и външен вид. Малцина били тези, които търсели вратата към древните съкровища.
Но пръстените също притежавали магическо свойство. Макар и да били ключове, те не се използвали директно за отваряне на врати към съкровищата. Достатъчно било да се гледа на тях безпристрастно или без голяма привързаност към едно или друго от качествата им. Ако се направело това, то гледащите хора били в състояние да кажат къде се намира съкровището и можели да го намерят, възпроизвеждайки очертанията на пръстена. Съкровищата имали още едно свойство: те били неизчерпаеми.
В същото време привържениците на трите пръстена повтаряли приказката на своя прародител за достойнствата на пръстена, всеки по своему. Първото общество си мислело, че вече е намерило съкровището. Второто – че съкровището е алегорично. Третото пренесло възможността да отвори вратата в отдалеченото и мъгливо въображаемо бъдеще време.

Някога в едно езеро живеели три риби. Първата била най-умната, втората – по-проста, а третата-съвсем глупава. Живеели си те както всички риби на света, докато веднъж не дошъл човекът.
Той носел със себе си мрежа и умната риба го видяла
през водата. Прехвърляйки жизнения си опит, историите, Които била чувала, тя призовала на помощ целия си ум и решила да действа. "В това езеро има малко такива миста, където може да се скриеш – помислила си тя. – Затова по-добре да се престоря на умряла."
Като събрала всичките си сили, тя за голямо учудване на рибаря изскочила направо пред краката му. Тъй като хитрата риба задържала дъха си, той помислил, че е издъхнала и я хвърлил обратно във водата. Тя веднага се завряла в оврага над брега.
Втората риба, тази дето била по-проста, не разбрала съвсем какво се случва и доплувала до умната риба за обяснение.
– Просто се направих на умряла и той ме хвърли обратно във Водата – й казала тя.
Простодушната риба, без да се бави, изскочила от водата и също се проснала право пред краката на рибаря. "Странно – помислил си рибарят, – рибите тук сами изскачат от водата." Но тъй като тя забравила за задържи дъха си, рибарят видял, че е още жива и я пъхнал в чантата си.
Той отново се обърнал към водата, но зрелището на изскачащи на сушата риби малко го смутило и дори не се сетил да затвори чантата. Втората риба, като разбрала това, изскочила навън и се устремила към водата. Тя намерила първата и дишайки тежко, легнала до нея.
Третата, глупавата риба, не могла да разбере нищо даже след като изслушала обяснението на първите две. Тогава те й изброили всички обстоятелства, обръщайки й внимание на това, колко е важно да задържи дишането си, за да изглежда мъртва.
– Благодаря ви, сега всичко разбрах – радостно отговорила глупавата риба.
С тези думи тя със сила изскочила от водата и падала право до рибаря.
Рибарят, вече изтървал две риби, пъхнал тази в чантата даже без да си направи труда да провери диша ли тя или не. Този път затворил добре чантата. Отново и отново хвърлял рибарят своята мрежа, но първите две риби не напускали своето укритие.
Накрая решил, че трябва да приключва и започнал да се готви да си тръгва обратно. Като отворил чантата и се уверил, че рибата не диша, той я отнесъл вкъщи и я дал на котарака.

Синът на Настрадин Ходжа се върнал от университета. Там той изучавал логика и станал "велик философ" -както всеки е склонен да си мисли на млади години.
Синът, като всеки абсолвент, бил много заинтересован в това да продемонстрира своите познания. Седели околс масата и майка му донесла две ябълки. Като видял добра възможност, синът на Ходжа казал: "Мамо, ще ти покажа какво съм научил. Какво виждаш в тази чиния?"
Майкана казала: "Две ябълки."
Той отговорил: "Не, логиката казва друго. Тук има три ябълки, а не две."
Бедната жена погледнала отново, но там имало само две ябълки. Тя отвърнала: "Какво имаш предвид?"
Синът отговорил: "Виж. Тази ябълка – едно, тази ябълка – две. Колко прави едно плюс две?"
Майката рекла: "Разбира се, едно плюс две прави три." Синът бил щастлив. Настрадин Ходжа наблюдавал всичко това и казал: "Добре, много добре. Аз ще изям първата ябълка, майка ти – втората. А ти изяж третата."

Трима архата неотклонно молили Буда да им позволи да изпитат чудо. Буда поставил всеки от тях в тъмна стая и ги заключил. След дълго време Благословения ги извикал и попитал за видяното от тях. Всеки разказал различни видения.
Буда казал: "Сега трябва да се съгласите, че чудесата не са полезни, тъй като вие не сте усетили главното чудо. Защото сте могли да усетите битието извън зримото и това усещане е могло да ви насочи извън пределите на земята. Но вие сте продължили да осъзнавате себе си, седящи на земята и вашите мисли са притегляли към земята вълните на стихиите. Набъбването на стихийните облаци предизвика сътресения в различни страни. Вие разрушихте скали и унищожихте с ураган кораби.
Ето, ти си видял червен звяр с огнена корона, но огънят, извлечен от теб от бездната, подпали домовете на беззащитни – иди и помогни!
Ти си видял гущер в облика на дева, ти застави вълните да отнесат рибарските лодки – побързай да помогнеш!
Ето, ти си видял летящ орел и ураганът отнесе реколтата на трудещите се – иди и ги възмезди!
Къде е ползата от вас, архати? Сова в хралупата си би прекарала времето си по-полезно. Или се трудите с пот на лицето на земята, или в минута на уединение се Възвисявате над земята. Но безсмисленото възмущение на стихиите нека да не бъде занимание на мъдрия!"
Истина е, перо, паднало от крилото на малка птичка, предизвиква гръм в далечни светове. Вдишвайки въздух, ние се приобщаваме към всички светове.
Мъдрият върви от земята нагоре, защото световете ще разкрият един на друг своята мъдрост.

Един човек, който имал намерение да стане ученик, казал на Зун-н-Нун Мисри Египтянина:
– Най-много от всичко на този свят искам да бъда приет в Пътя на истината.
Зун-н-Нун му отговорил:
– Вие можете да се присъедините към нашия керван само в случай че съумеете преди това да приемете две условия. Първото – ще ви се наложи да правите това, което не ви се иска да праВите. Второ – няма да Ви бъде позволено да праВите тоВа, което Ви се иска да праВите. Именно "искането" стои между чоВека и Пътя на истината.